А Исаия се провиква за Израиля: “ако броят на синовете Израилеви бъде колкото морския пясък, остатъкът само ще се спаси;
А Исаия се провиква за Израиля: “ако броят на синовете Израилеви бъде колкото морския пясък, остатъкът само ще се спаси;
“А Исаия се провиква за Израиля”. С тези думи апостолът потвърждава вече изказаната по-рано мисъл, че от целия израилски народ ще се спасят само онези, които вървят по стъпките на Авраам, а неистинските израилтяни ще бъдат отхвърлени (ст. 27–28). Но и това спасение на „остатъка“, както и призоваването на езичниците, е изцяло дело на Божието милосърдие (ст. 29).
Няма посочени паралелни места.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Апостолът не се задоволява само с позоваването на Осия, но привежда за свидетел и пророк Исайя, който „възвестява“, тоест смело и без страх заявява, че няма да се спасят всички израилтяни, а само онези, които са достойни за спасение (защото именно това означава думата остатък — избраните), които Бог е запазил и отделил като достойни. Като казва: „както е морският пясък“, апостолът им припомня древното обещание, дадено в Стария Завет, за което те самите са се оказали недостойни. И тъй, не се безпокойте, сякаш Божието обещание е било нарушено: всички пророци предварително възвестяват, че не всички ще се окажат достойни за спасение.