Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 8 – стих 38

Преди апостолът е казал, че Бог ни е възлюбил, а сега говори за своята любов към Бога — за да не помисли някой, че той се възвеличава сам. Сякаш казва:

„Ние сме така здраво свързани с любовта към Бога, че нищо не може да ни откъсне от нея — нито страданията на този живот, нито и най-страшните заплахи.“ Дори ако някой тиранин ни заплашва със смърт чрез мъчения, или, обратно, ни обещава безкраен живот, за да ни отклони от Бога, той няма да успее.

И не само това — „Нито ангели, нито някакви небесни сили, нито настоящето, нито бъдещето, нито висотата (т.е. небесното), нито дълбината (т.е. земното), нито слава, нито безчестие“ — ни могат да ни отлъчат от любовта на Бога.

Някои тълкуват „висотата“ като Небесното царство, а „дълбината“ — като загубата му. Но дори да съществува някакво друго творение, видимо или невидимо, и то не би могло да ме откъсне от тази любов.

Апостолът казва това не защото ангелите биха отклонявали хората от Христа, а в предположителна форма, за да изрази дълбочината и непреклонността на любовта към Бога, каквато имат християните — не онази външна, с която се хвалят юдеите.
Защото юдеите също казват, че обичат Бога, но не в Христос Иисус, понеже не вярват в Него.

Увереността, че вярващият може да надвие всяко изпитание, апостолът подкрепя с твърдото си уверение, че нищо – колкото и могъщо да е – не може да го отдели от Божията любов.

„Нито смърт, нито живот“ – било да умрем, било да останем живи, ние пак ще пребъдваме в Божията любов. Апостолът споменава първо смъртта, защото вярващите постоянно живеели сред опасности (срв. стих 36).

“ни Ангели”. Най-вероятно става дума за добрите ангели, защото когато говори за злите, апостолът винаги уточнява – „ангели на дявола“ или „съгрешили ангели“ (Мат. 25:41; 2 Петр. 2:4). Той не казва, че ангелите биха искали да навредят на спасението на вярващите, а само говори предположително, както отбелязва блаж. Теофилакт (ср. Гал. 1:8).

“ни Власти” (ἀρχαί). Някои тълкуватели виждат тук намек за йерархията на ангелите, но по-вероятно апостолът има предвид човешките власти – земното началство.

“нито Сили”. Това понятие, което в някои древни ръкописи стои след „бъдещето“, обозначава всякакви сили – лични или безлични, земни или свръхестествени.

“ни настояще, нито бъдеще” (ср. 1 Кор. 3:22) – това са обобщаващи категории, не само намек за настоящи или бъдещи страдания, както мислят някои.