Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 8 – стих 36

За да не би някой да приеме скърбите и теснотите като знак за прекратяване на Божията любов, апостолът привежда думите на пророка, който предварително е предсказал тези страдания и е показал, че търпението или всекидневното умиране за славата Божия, е най-голямото утешение.

Такова търпение и утешение, казва той, произтичат от свободната воля, защото по естеството си човешката природа не би могла да ги понесе.

А „умъртвяват“ тук означава — принасят се жертва на Бога. Именно това подчертава, когато казва: „като овце за клане“, т.е. както овцете не се противят, когато ги колят, така и ние търпеливо и доброволно се предаваме в жертва заради Бога.

“както е писано”– той цитира Пс. 43:23 (по текста на Септуагинта), виждайки в него едновременно доказателство, че вярващите в Христа търпят същото, което и вярващите от Стария Завет, и пророческо предсказание за мъченичеството на християните.

“заради Тебе” – това трябва да се отнесе към Бога, а не пряко към Христос. Мъченичеството тогава се разбирало като прославяне на Бога (ср. Йоан 21:19).

“весден – правилно е да се чете „цял“ (ὅλην), а не просто „всеки“.

“овци за клане”. Християните били възприемани от враговете като “овце за клане”, гоненията следвали едно след друго, ден след ден, непрестанно. Вярващите всеки ден били извеждани на смърт.