Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 8 – стих 6

Плътското мъдруване е смърт, а духовното мъдруване – живот и мир;

« 5Глава 87 »
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)

Под „плътско мъдруване“ апостолът разбира най-грубите мисли — това название е взето от най-низшата част на човешкото естество. Защото плътта сама по себе си няма собствено мислене; „мъдруването на плътта“ е грубо и земно разсъждение, което бихме могли да наречем ум, насочен към плътското. Така и „духовното мъдруване“ е ум, който размишлява за духовното. Първото поражда смърт, докато второто ражда живот, както и мир — в противоположност на онова, за което ще стане дума по-нататък.

Проф. А. П. Лопухин
“Плътското мъдруване е смърт” (φρόνημα τῆς σαρκός) (Рим. 8:6). Тук в началото е пропусната частицата „защото“. Апостолът обяснява защо помисълът по плътта (ст. 5) не може да доведе до изпълнението на закона (ст. 4), докато благодатта, която ни освобождава от закона на греха и смъртта (ст. 2), довежда именно до това. Причината е, че помисълът по плътта отново води човека към смърт! А целта на закона беше да освободи човека от греха и смъртта. “а духовното мъдруване – живот и...
Виж повече ↓

Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 6 – стих 21
А какъв плод имахте тогава? Такива дела, от които сега се срамувате, защото техният край е смърт.