Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 7 – стих 15

защото не това, що желая, върша, а онова, що мразя, него правя.

“Каквото правя, не зная;” Тук апостолът не говори за пълно неведение. Защото, ако хората бяха грешили в неведение, тогава за какво биха били наказвани? Какво всъщност казва? „Оставам в тъмнина, увличан съм, не разбирам как грехът ме увлича.“ Когато казва „не зная“, той няма предвид незнание за това, какво трябва да се върши, а за опасностите, примките, измамата, увлечението. С това апостолът описва хората, живели преди идването на Христос в плът, макар че говори от свое име.

„Защото не това, което желая, върша.“ Тези думи означават следното: тогавашните хора не вършеха онова, което желаеха. С този израз апостолът не внушава някаква необходимост или принуда. Какво казва? Онова, което не одобряваха, което не приемаха и не обичаха, именно него вършеха.

„а което мразя, него правя.“ Виждаш ли, че тук не се говори за принуда или неизбежност? Защото, ако беше така, апостолът би казал: „онова, към което съм принуден, него върша“. Но той не казва това, а подчертава: „което мразя“. Как тогава възниква злото? – Чрез увлечение, поради немощта, която хората получиха от престъплението на Адам. Тази немощ законът не можа да изцери, макар да сочеше какво трябва да се върши; изцери я дошлият Христос.

Затова цялата мисъл на апостола в този откъс е следната: човешката природа е изпаднала в състояние на неизлечима слабост, и никой освен Христос не може да я изцели.

Апостолът пояснява в какво точно се състои робството на човека под властта на греха.

„какво правя, не зная“ – казва той. Робът не знае каква е действителната цел на господаря му, когато го принуждава да извършва нещо. По същия начин човекът, предаден на греха, действа по сляп инстинкт. Той върши неща, за които дори не е мислил, и извършва онова, което сам по себе си никога не би направил.

„не това, което желая, върша“ – в тези думи ясно личи, че апостолът говори тук (от 7-и стих нататък) за невъзродения човек. Защото възроденият, с помощта на Божията благодат, може да осъществи желаното добро. „Бог, пише апостолът на филипяните, произвежда у вас и желанието, и действието според благата Си воля“ (Фил. 2:13).

Забележително е, че това описание на вътрешен разпад съвпада с наблюденията на езическите философи, които също са виждали в собственото си състояние трагичност. Епиктет е казвал: „това, което грешникът желае, не го прави, а върши онова, което не иска“ (Euchir. II, 26, 4). А Овидий възкликва: „виждам по-доброто и го одобрявам, но следвам по-лошото!“ (Metam. VII, 19).