До Моисей, казва апостолът, аз живеех без закон и затова не подлежах на строго осъждане (тук в свое лице той има предвид човешката природа като цяло). Но когато се яви заповедта, тогава се разкри, че грехът наистина е грях: защото хората грешаха и преди, но не осъзнаваха това. В това е и ползата на закона – той направи хората съзнателни за собствените им грехове. Думите „аз умрях“ могат да се разбират двояко: първо „съгреших“, и второ „станах виновен за по-голямо...
До Моисей, казва апостолът, аз живеех без закон и затова не подлежах на строго осъждане (тук в свое лице той има предвид човешката природа като цяло). Но когато се яви заповедта, тогава се разкри, че грехът наистина е грях: защото хората грешаха и преди, но не осъзнаваха това. В това е и ползата на закона – той направи хората съзнателни за собствените им грехове.
Думите „аз умрях“ могат да се разбират двояко: първо „съгреших“, и второ „станах виновен за по-голямо наказание“. Виновен за това обаче не е законът, а този, който му се противи. Представи си: някой е болен, но не осъзнава болестта си. Идва лекарят и му открива, че е болен и че трябва да се въздържа от определена храна, която влошава състоянието му. Болният не послушва лекаря – и умира.
Апостолът противопоставя състоянието на човека преди закона на състоянието му под закона. Тогава, може да се каже, човекът живееше, а сега – той стана мъртъв. „някога“ означава времето на детската невинност. Тогава заповедите на закона още не били достигнали до съзнанието на Павел и затова греховното начало не действало. Това състояние апостолът нарича „живот“ (живеех). „Всеки човек – казва Ориген – е живял някога без закона, когато е бил дете“. „когато дойде заповедта“, т.е. когато чрез Мойсеевия закон в съзнанието...
Апостолът противопоставя състоянието на човека преди закона на състоянието му под закона. Тогава, може да се каже, човекът живееше, а сега – той стана мъртъв.
„някога“ означава времето на детската невинност. Тогава заповедите на закона още не били достигнали до съзнанието на Павел и затова греховното начало не действало. Това състояние апостолът нарича „живот“ (живеех).
„Всеки човек – казва Ориген – е живял някога без закона, когато е бил дете“.
„когато дойде заповедта“, т.е. когато чрез Мойсеевия закон в съзнанието ми се изясни непозволеността на много, на пръв поглед естествени желания.
„оживя“ – т.е. грехът започна да проявява своята сила, която дотогава не се усещаше. Той като че ли спеше, а сега се пробуди.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
До Моисей, казва апостолът, аз живеех без закон и затова не подлежах на строго осъждане (тук в свое лице той има предвид човешката природа като цяло). Но когато се яви заповедта, тогава се разкри, че грехът наистина е грях: защото хората грешаха и преди, но не осъзнаваха това. В това е и ползата на закона – той направи хората съзнателни за собствените им грехове.
Думите „аз умрях“ могат да се разбират двояко: първо „съгреших“, и второ „станах виновен за по-голямо наказание“. Виновен за това обаче не е законът, а този, който му се противи. Представи си: някой е болен, но не осъзнава болестта си. Идва лекарят и му открива, че е болен и че трябва да се въздържа от определена храна, която влошава състоянието му. Болният не послушва лекаря – и умира.