Но благодарение на Бога, вие, бидейки роби на греха, станахте от сърце послушни на оня вид учение, на който се предадохте.
Но благодарение на Бога, вие, бидейки роби на греха, станахте от сърце послушни на оня вид учение, на който се предадохте.
Между двама господари – греха и вярата (послушанието), римските християни вече са направили своя избор, такъв, какъвто трябва да направи всеки човек: те са застанали на страната на вярата.
„Станахте от сърце послушни“ – в гръцкия текст е употребен аорист (ὑπηκούσατε), който посочва решителния акт на обръщането им към Христос (по-точно: „послушахте, откликнахте“), а “от сърце” означава доброволно и без принуда.
„оня вид учение“ (τῷ τύπῳ διδαχῆς) – в този израз несъмнено има намек за съществуването на ясна проповед за Христос. Апостолът вероятно има предвид своето благовестие (Рим. 2:16; 14:24), което първите проповедници на християнството донесли със себе си в Рим.
Павел от личен опит знаел, че единствено в духовната чистота на неговото Евангелие може да се намери истинска опора за християнската святост и че ако на Закона се придаде роля в освещаването на християнина, това би попречило на действието на Светия Дух. Затова той се радва, че римляните са приели Евангелието именно в този вид, в който той сам го е проповядвал.
Няма посочени паралелни места.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
„Благодарение на Бога“ – нашето освобождение от тези злини не е дело на човешка сила, а на Божията, затова и трябва да благодарим. После казва: вие станахте послушни не по принуда, а от собствено сърдечно разположение; затова не се връщайте назад – към онова по-лошо, от което доброволно сте се отказали.
За да докаже, че макар и те сами да са проявили желание, всичко това е зависело и от Божията благодат, апостолът добавя: „предадохте себе си“ – тоест бяхте наставени от Бога в образеца на учението.
А какъв е този образец на учението? Да живеете благочестиво и благоустроено.