Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 6 – стих 17

„Благодарение на Бога“ – нашето освобождение от тези злини не е дело на човешка сила, а на Божията, затова и трябва да благодарим. После казва: вие станахте послушни не по принуда, а от собствено сърдечно разположение; затова не се връщайте назад – към онова по-лошо, от което доброволно сте се отказали.

За да докаже, че макар и те сами да са проявили желание, всичко това е зависело и от Божията благодат, апостолът добавя: „предадохте себе си“ – тоест бяхте наставени от Бога в образеца на учението.

А какъв е този образец на учението? Да живеете благочестиво и благоустроено.

Между двама господари – греха и вярата (послушанието), римските християни вече са направили своя избор, такъв, какъвто трябва да направи всеки човек: те са застанали на страната на вярата.

„Станахте от сърце послушни“ – в гръцкия текст е употребен аорист (ὑπηκούσατε), който посочва решителния акт на обръщането им към Христос (по-точно: „послушахте, откликнахте“), а “от сърце” означава доброволно и без принуда.

„оня вид учение“ (τῷ τύπῳ διδαχῆς) – в този израз несъмнено има намек за съществуването на ясна проповед за Христос. Апостолът вероятно има предвид своето благовестие (Рим. 2:16; 14:24), което първите проповедници на християнството донесли със себе си в Рим.

Павел от личен опит знаел, че единствено в духовната чистота на неговото Евангелие може да се намери истинска опора за християнската святост и че ако на Закона се придаде роля в освещаването на християнина, това би попречило на действието на Светия Дух. Затова той се радва, че римляните са приели Евангелието именно в този вид, в който той сам го е проповядвал.