От казаното по-горе апостолът прави извод, приложим към християните. Те трябва винаги да помнят („считайте себе си“), че както Христос, така и те са мъртви за греха и живеят за Бога. От този израз – „да считаш себе си“ (λογίζεσθαι) – някои тълкуватели правят заключението, че апостол Павел не е виждал в кръщението средство за действително оправдание и очистване от греховете, средство за начало на нов живот в Бога. Според тях той учи, че ние можем само да се „считаме“...
От казаното по-горе апостолът прави извод, приложим към християните. Те трябва винаги да помнят („считайте себе си“), че както Христос, така и те са мъртви за греха и живеят за Бога.
От този израз – „да считаш себе си“ (λογίζεσθαι) – някои тълкуватели правят заключението, че апостол Павел не е виждал в кръщението средство за действително оправдание и очистване от греховете, средство за начало на нов живот в Бога. Според тях той учи, че ние можем само да се „считаме“ за оправдани и умрели за греха, но това не е истинско освещение.
Апостолът различава две освещения: едното – извършено в момента на приемането на кръщението, и другото – продължаващо през целия живот след кръщението (срв. 1 Сол. 5:23; Кол. 3:10; Гал. 5:5; Еф. 4:23). С други думи, апостолът казва следното: християни, вие сте осветени и сте умрели за греха чрез кръщението; започнали сте да живеете за Бога. Но не се успокоявайте с това! Не заспивайте, а бодърствайте! Никога не забравяйте великата промяна, която се е извършила във вашата душа – иначе искрите на греха, които тлеят под пепелта във вашето сърце, могат отново да запалят пожар във вътрешния ви живот. Това продължаващо освещение трябва да продължи дотогава, докато Христос “не се утвърди в нас и докато не се преобразим в Неговия образ”. Св. Йоан Златоуст казва, че апостол Павел тук има предвид две умъртвявания и две смърти: едното се извършва от Христос в кръщението, а другото трябва да извършим сами чрез усърдието си след кръщението.
Проф. А. П. Лопухин
От казаното по-горе апостолът прави извод, приложим към християните. Те трябва винаги да помнят („считайте себе си“), че както Христос, така и те са мъртви за греха и живеят за Бога.
От този израз – „да считаш себе си“ (λογίζεσθαι) – някои тълкуватели правят заключението, че апостол Павел не е виждал в кръщението средство за действително оправдание и очистване от греховете, средство за начало на нов живот в Бога. Според тях той учи, че ние можем само да се „считаме“ за оправдани и умрели за греха, но това не е истинско освещение.
Апостолът различава две освещения: едното – извършено в момента на приемането на кръщението, и другото – продължаващо през целия живот след кръщението (срв. 1 Сол. 5:23; Кол. 3:10; Гал. 5:5; Еф. 4:23). С други думи, апостолът казва следното: християни, вие сте осветени и сте умрели за греха чрез кръщението; започнали сте да живеете за Бога. Но не се успокоявайте с това! Не заспивайте, а бодърствайте! Никога не забравяйте великата промяна, която се е извършила във вашата душа – иначе искрите на греха, които тлеят под пепелта във вашето сърце, могат отново да запалят пожар във вътрешния ви живот. Това продължаващо освещение трябва да продължи дотогава, докато Христос “не се утвърди в нас и докато не се преобразим в Неговия образ”. Св. Йоан Златоуст казва, че апостол Павел тук има предвид две умъртвявания и две смърти: едното се извършва от Христос в кръщението, а другото трябва да извършим сами чрез усърдието си след кръщението.