Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 6 – стих 8

Тук сякаш има повторение на вече казаното, но всъщност не е така. По-горе апостолът казва, че винаги трябва да оставаме мъртви за греха, а сега говори за възкресението за нов живот в Бога, който постоянно трябва да имаме. Ако чрез кръщението сме умрели с Христос, то вярваме, че винаги ще имаме присъщо и възкресението, което се състои в новия живот; защото и Христос, като възкръсна от мъртвите, живее завинаги и вече не умира.

С тези думи апостолът показва, че ако някой вече е умрял за греха, той по необходимост е бил погребан заедно с Христос в кръщението. Но ако човек предварително не е умрял за греха, той не може да бъде погребан с Христос. А щом не е погребан с Христос, тогава не приема и истинско кръщение.

Коментар към Посланието до римляни

Сега апостолът представя обратната страна на нашето “умиране с Христос”, а именно нашето оживяване заедно с Него. С унищожаването на „ветхия човек“ нашата личност не изчезва, а вместо старото естествено „аз“, което е било свързано с поробената от греха плът, се появява ново „аз“, съединено (σύμφυτος) с Христос. То черпи своя живот от Него; нашият живот е живот с Христос и в Христос.