За да допълни свидетелството на Моисей относно Авраам, апостол Павел прибавя и подходящ цитат от псалмите на Давид. Тридесет и първият псалом (Пс. 31 според Септуагинтата; Пс. 32 по масоретския текст) Давид вероятно е написал след като е получил от Бога прошка за тежките грехове, в които бе паднал поради страстта си. Именно тогава се появяват изразите: „беззаконията са простени“, „греховете са покрити“, „Господ няма да вмени грях“. Тук е показана отрицателната страна на оправданието – премахването на злото и...
За да допълни свидетелството на Моисей относно Авраам, апостол Павел прибавя и подходящ цитат от псалмите на Давид. Тридесет и първият псалом (Пс. 31 според Септуагинтата; Пс. 32 по масоретския текст) Давид вероятно е написал след като е получил от Бога прошка за тежките грехове, в които бе паднал поради страстта си. Именно тогава се появяват изразите: „беззаконията са простени“, „греховете са покрити“, „Господ няма да вмени грях“.
Тук е показана отрицателната страна на оправданието – премахването на злото и прощаването на греха. При Авраам акцентът беше върху положителната страна – върху доброто, което се дарява чрез оправданието.
Апостолът цитира изповедта на Давид именно с цел да покаже, че и този велик праведник на Стария Завет е основавал надеждата си не на дела, а на Божията милост. Давид ясно съзнавал, че човек може да се нарече блажен само когато Бог, независимо от човешките дела, му прости прегрешенията. Самият човек не е в състояние да изличи вината си със собствени подвизи.
Проф. А. П. Лопухин
За да допълни свидетелството на Моисей относно Авраам, апостол Павел прибавя и подходящ цитат от псалмите на Давид. Тридесет и първият псалом (Пс. 31 според Септуагинтата; Пс. 32 по масоретския текст) Давид вероятно е написал след като е получил от Бога прошка за тежките грехове, в които бе паднал поради страстта си. Именно тогава се появяват изразите: „беззаконията са простени“, „греховете са покрити“, „Господ няма да вмени грях“.
Тук е показана отрицателната страна на оправданието – премахването на злото и прощаването на греха. При Авраам акцентът беше върху положителната страна – върху доброто, което се дарява чрез оправданието.
Апостолът цитира изповедта на Давид именно с цел да покаже, че и този велик праведник на Стария Завет е основавал надеждата си не на дела, а на Божията милост. Давид ясно съзнавал, че човек може да се нарече блажен само когато Бог, независимо от човешките дела, му прости прегрешенията. Самият човек не е в състояние да изличи вината си със собствени подвизи.