Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 3 – стих 26

“за да покаже Своята правда в сегашно време”. Макар в гръцкия текст тук да е употребен друг предлог, различен от този в 25-ти стих (πρός, а там – εἰς), апостолът просто повтаря казаното в предходния стих. Прибавката „в сегашно време“ подчертава особено важния характер на периода, който читателите преживяват. Нека бъдат особено внимателни към това, което току-що се е извършило! Такова събитие никога не е имало и няма да има.

„та да стане явно, че Той е справедлив и оправдава вярващия в Иисуса“. Бог е открил Своята Правда, Своето Правосъдие, именно в смъртта на Христос – за да стане явно, че Той не само е справедливият Съдия, Който наказва за греха, но и оправдава, прави праведни грешниците, щом те повярват в Иисус.

Така апостолът завършва централната част на своето послание (ст. 21–26), напомняйки, че оправданието на човека става единствено чрез вярата в Иисус Христос. Това е съвсем новото, нечувано средство, което Бог дава на човечеството в неговото безизходно състояние. Спасението е извършено – нека хората се устремят към него! „Кръстът Христов с Неговата кръв се издига всред човечеството и със силата си на очистване обгръща и всички грешници от миналото, и всички от настоящето“ (еп. Теофан).

Но какво означава тази вяра в Иисуса – второто, вътрешно условие за оправдание? Защо апостолът използва именно човешкото име „Иисус“, а не друго? Вероятно, за да подчертае, че всеки, който търси оправдание пред Бога, трябва в душата си да преживее онова, което Спасителят ни е преживял като Богочовек в Своите страдания. Когато чуем името „Иисус“, пред ума ни веднага изниква Разпнатият, Страдащият Богочовек – и сърцето ни се свива от скръб.

Ние съзнаваме, че сме виновни заради Него, че безгрешният Богочовек е трябвало да пострада и умре заради нашите грехове. Признаваме се за престъпници и сме готови да понесем същите страдания, които праведният Божи съд ни е отредил – но които Той взе върху Себе Си. Така човек като че ли разпъва сам себе си пред Бога и присвоява за себе си страданието на Спасителя и извършеното от Него изкупление. Това е истинската, спасителна вяра в Иисус: грешникът дълбоко осъзнава своята вина и с това отваря душата си за изкупващата и оживотворяваща благодат. Делото на Христос става негово лично достояние, така че той може да каже за себе си: „съразпнах се с Христа, и вече не аз живея, а Христос живее в мене“ (Гал. 2:19–20).