оправдавайки се даром, с Божията благодат, чрез изкуплението в Христа Иисуса,
оправдавайки се даром, с Божията благодат, чрез изкуплението в Христа Иисуса,
Книга на пророк Исаия – глава 55 – стих 1
Вие, които жадувате! дойдете всички при водите; дори и вие, които нямате сребро, дойдете, купувайте и яжте; дойдете, купувайте вино и мляко без сребро и без плата.
Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 8 – стих 32
Оня, Който и собствения Си Син не пощади, а Го отдаде за всички ни, как няма да ни подари с Него и всичко?
Проф. А. П. Лопухин
„оправдавайки се даром“. Тези думи поясняват или по-точно определят положението на всички хора, описано в думите: „и са лишени от Божията слава“. Да, хората наистина нямат слава или оправдание от Бога и именно поради това Бог вече им дава оправданието като дар. В гръцкия текст стои δικαιούμενοι. Думата произлиза от глагола δικαιοῦν, който в класическия гръцки и в превода на Седемдесетте означава: а) да постъпваш справедливо, да възстановиш онова, което е право; б) да откриеш или признаеш вече съществуваща справедливост, независимо от акта на оправдание (δικαιοῦν).
Първото значение сочи на това, че даден човек става праведен (δίκαιος), а второто – че той е признат, обявен за праведен. При ап. Павел глаголът означава: а) да направиш някого праведен – когато субектът на оправданието (δικαιοῦσθαι) все още е неправеден, грешен; б) да обявиш, че някой е праведен – там, където праведността вече е налице.
Никъде у апостол Павел не може да се намери място, от което да следва, че той е учил за оправдание в смисъл на „обявяване на човека за праведен“, когато греховността още не е унищожена. Дори протестантските тълкуватели, които дълго настояваха, че глаголът има у Павел само юридически смисъл („обявяване за невинен“ без връзка с реалното състояние на човека), в по-ново време признават недостатъчността на това обяснение: „За Павел оправданието не се изчерпва с юридически акт. Само вменената, т. е. приписаната праведност не би задоволила неговата религиозна потребност… Оправданият в учението на Павел е не само титла – защото тогава, ако титлата се прилагаше без основание, би пострадала истинността на Бога, – а това е човек, който наистина е станал праведен“ (Юлихер, Посланието до римляните, с. 240).
„даром“, т. е. оправданието се дава на хората като дар, без лични заслуги (срв. Рим. 5:17).
„с Божията благодат“. Думата χάρις по принцип означава: а) свойство на предмет – красота, привлекателност; б) вътрешно разположение – благосклонност, любов.
У ап. Павел тя обикновено се употребява във втория смисъл. Бог дава Своята благодат – Своето благоволение и любов, която прониква човека (1Кор. 15:10). Посредник на тази благодат е Дух Свети (Рим. 5:5), Който обитава в сърцето (Рим. 8:9). Така може дори да се каже, че благодатта е самият Дух Свети, доколкото Той пребъдва и действа в човека (Мишцин, с. 156). Значи тук се посочва не само източникът на оправданието – любовта на Бога към грешното човечество, но и начинът, по който то се извършва: чрез действието на Духа, Който води човека към Христос и го съединява с Него, а чрез Него – с Бога.
„изкуплението в Христа Иисуса“. Думата ἀπολύτρωσις означава „освобождение чрез откуп“ – освобождение от грях, проклятие и смърт. Човек не може сам да се освободи от властта на греха; затова Бог му дава средство – Самия Господ Иисус Христос. И в Евангелието от Матей също е казано, че Христос дойде „да даде душата Си откуп за мнозина“ (Мт. 20:28).
Апостол Петър пише, че християните са „изкупени с драгоценната кръв на Христа“ (1Пет. 1:18–19). У Павел също: 1Тим. 2:6; 1Кор. 6:20; 7:23; Гал. 3:13. Този термин показва, че освобождението от робството на греха е извършено и в юридическия смисъл: за грешниците е платено напълно достатъчен откуп, законът на справедливостта е удовлетворен.