Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 3 – стих 5

Ако пък нашата неправда изважда наяве правдата Божия, какво ще кажем? Нима Бог е несправедлив, кога проявява гняв (по човешки говоря)?

Ако човешката неправда може да служи, да го кажем така – като ярък фон за разкриването на Божията Правда, защото доброто най-силно изпъква, когато е поставено редом с нещо зло, тогава защо Бог се гневи на неправедните, т.е. на неверните юдеи? Но според апостола, така може да разсъждава само по човешки и ограничено: човекът, оставен сам на себе си, гледа на нещата много лекомислено  и превратно съди за Божиите дела.

Не би ли било по-добре, би могъл да разсъждава неповярвалият юдеин, и по-справедливо от страна на Бога да ни прости, че не сме повярвали в Христос?