Съвсем не! Нека признаваме, че Бог е верен, а всеки човек е лъжлив, както е писано: “за да се оправдаеш в думите Си, и да победиш, когато си в съд”.
Съвсем не! Нека признаваме, че Бог е верен, а всеки човек е лъжлив, както е писано: “за да се оправдаеш в думите Си, и да победиш, когато си в съд”.
Псалтир – глава 50 – стих 6
Пред Тебе, пред Тебе едничкия съгреших и лошо пред Твоите очи извърших; тъй че Ти си прав в Твоята присъда и чист в Твоя съд.
Псалтир – глава 115 – стих 2
В моята необмисленост си казах: всеки човек е лъжа.
От Йоана свето Евангелие – глава 3 – стих 33
Който е приел Неговото свидетелство, потвърдил е, че Бог е истинен.
Проф. А. П. Лопухин
„Съвсем не!“ – в никакъв случай.
„Бог е верен“. Тук апостолът говори изобщо за верността на Бога към всички обещания, които дава, но е ясно, че едновременно дава и отговор на поставения в 3-ти стих въпрос. Мисълта на Павел е, че Бог непременно ще изпълни върху еврейския народ обещанията, дадени на неговите патриарси, но тази мисъл той ясно излага и развива едва в края на 11-та глава.
„всеки човек е лъжлив“. Само на човека, като същество със слаба воля, е свойствено да лъже, т.е. да се отмята от своите думи и обещания. Бог обаче не е такъв.
„Ти си прав(еден) в Твоята присъда и чист в Твоя съд“ (в българския синодален превод на посланието тези думи да предадени: “за да се оправдаеш в думите Си, и да победиш, когато си в съд”, което е по-близо до гръцкия оригинал, бел. р.)
В Псалом 50, откъс от който са тези думи, Давид се кае пред Бога, че е съгрешил пред Него, пред Неговите очи. С това той иска да каже, че добре е разбирал какво върши – Бог вече по-рано му бе разяснил (в закона) греховността на такива дела, каквито Давид е извършил, и въпреки това той ги е сторил (срв. Пс. 50:8). Оттук и приликата между Давид и израилския народ. Израил, носителят на божествените откровения, добре е знаел какво е грях против Бога и какви последици носи. Ако сега, въпреки тези изключителни вразумления, той все пак е изпаднал в лъжа – отхвърлил е Месията, то той вече няма право да обвинява Бога, че е отхвърлен.
В гръцкия текст стои пропуснатото в руския превод ὅπως ἄν. Затова целият израз е по-добре да се преведе така: „за да бъдеш признат за праведен (в съда над Давид и Израил); – „и да победиш“, тоест, за да се явиш Победител, ако встъпиш в съдебна разправа (заради отхвърлянето на Израил, който може да се възпротиви на отхвърлянето си).
Апостолът привежда думите от този псалом според текста на Септуагинта (LXX).