живот вечен на ония, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие;
живот вечен на ония, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие;
От Матея свето Евангелие – глава 25 – стих 46
И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците - в живот вечен.
Проф. А. П. Лопухин
Апостолът тук говори не само за християните, а за всички хора, за човечеството изобщо. Във всички народи, според неговото убеждение, могат да се намерят хора, които постоянно се стремят към постигането на висшите идеали на живота – най-висшата слава, която никога не свършва, „безсмъртие“. Но по-точно, според гръцкия текст използваната дума не е безсмъртие, а нетление (ἀφθαρσίαν), и отнасящо се към славата и честта. Тоест, по-точният превод е “на онези, които чрез търпение в добро дело търсят слава, чест и нетление”, тоест, нетленна слава (според св. Йоан Златоуст).
Допустимо ли е обаче от религиозна гледна точка такова търсене на прослава? Не събужда ли то в човека славолюбие и честолюбие? Не, не събужда. Щом като това търсене е насочено към вечната слава в Царството Небесно, то поражда единствено добри стремежи. За да пожелаеш и потърсиш онази слава и чест, трябва да се отречеш от себе си и всичко високомерно и възгордяващо се по земята и да слезеш до най-смирената и унижена участ.
„Вечен живот“, това значи вечен блажен живот в Христовото Царство (Рим. 5:21; 6:22 и сл.; Гал. 6:8). Там и тогава именно ще се осъществи идеалът, към който тези хора са се стремили през целия си земен живот.
Но ако апостолът тук обещава Христовото Царство на всеки, който търси висшия идеал, не противоречи ли той сам на собственото си учение, че без вяра в Христа спасение за човека е невъзможно?
Това недоумение може да се разсее единствено с предположението, че апостолът счита неизбежно за такъв човек, рано или късно, да се обърне към Христа. Сам Спасителят Христос е казал: „Който постъпва по правдата, отива към светлината“ (Йоан 3:21; срв. Рим. 7:17). И наистина, стремежът към идеала, който вдъхновява човека, го води към Христа, в Когото този идеал вече е намерил своето изпълнение.
Стремежът към добродетел е, може да се каже, сам по себе си съгласие с учението на Евангелието. И ако в този живот човек, стремящ се към идеала, не успее да се присъедини към Църквата, то тази възможност му се открива след смъртта. Именно такъв смисъл имат думите на апостол Петър за проповедта на Евангелието на мъртвите (1 Петр. 3:19–20; 4:6).