Тогава всяка душа ще ридае горчиво и ще въздиша тежко. Тогава всички ще видят скръб неизразима, която ще ги обгръща ден и нощ, и никъде няма да намират насита от храна. Защото жестоки управници ще стоят по местата си, и ако някой носи със себе си печата на тиранина – на челото или на дясната ръка (Откр. 13:17), ще може да купи малко от намиращите се храни. …. И всички, които се подчинят на страшния звяр и приемат неговия печат...
Тогава всяка душа ще ридае горчиво и ще въздиша тежко. Тогава всички ще видят скръб неизразима, която ще ги обгръща ден и нощ, и никъде няма да намират насита от храна. Защото жестоки управници ще стоят по местата си, и ако някой носи със себе си печата на тиранина – на челото или на дясната ръка (Откр. 13:17), ще може да купи малко от намиращите се храни. ….
И всички, които се подчинят на страшния звяр и приемат неговия печат – нечестивия белег на скверния (Откр. 13:16) – ще се стичат при него и с болка ще викат: „Дай ни да ядем и да пием, защото всички изнемогваме, притискани от глада! И отстрани от нас отровните зверове!“
А окаяният, в пълно безсилие, ще им отговаря грубо, казвайки: „Откъде да ви дам храна и питие, о, хора? Небето не желае да даде дъжд на земята, и земята съвсем не ражда нито реколта, нито плодове.“
И като чуят тези думи, народите ще се оплакват и ще плачат, без да имат никаква утеха в своята скръб. Но скръб върху скръб ще им се струпа неизмеримо, защото така с готовност повярваха на тиранина.
Св. Ефрем Сириец (306 – 373)
Тогава всяка душа ще ридае горчиво и ще въздиша тежко. Тогава всички ще видят скръб неизразима, която ще ги обгръща ден и нощ, и никъде няма да намират насита от храна. Защото жестоки управници ще стоят по местата си, и ако някой носи със себе си печата на тиранина – на челото или на дясната ръка (Откр. 13:17), ще може да купи малко от намиращите се храни. ….
И всички, които се подчинят на страшния звяр и приемат неговия печат – нечестивия белег на скверния (Откр. 13:16) – ще се стичат при него и с болка ще викат: „Дай ни да ядем и да пием, защото всички изнемогваме, притискани от глада! И отстрани от нас отровните зверове!“
А окаяният, в пълно безсилие, ще им отговаря грубо, казвайки: „Откъде да ви дам храна и питие, о, хора? Небето не желае да даде дъжд на земята, и земята съвсем не ражда нито реколта, нито плодове.“
И като чуят тези думи, народите ще се оплакват и ще плачат, без да имат никаква утеха в своята скръб. Но скръб върху скръб ще им се струпа неизмеримо, защото така с готовност повярваха на тиранина.