Когато те отиваха, ето, някои от стражата, като влязоха в града, обадиха на първосвещениците за всичко станало.
Когато те отиваха, ето, някои от стражата, като влязоха в града, обадиха на първосвещениците за всичко станало.
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
Ходът на мислите е следният. След като е казал, че Христос е възкръснал, и истинността на този факт е потвърдена от няколко души, евангелистът веднага пристъпва към обяснението, че враговете на Христос отначало се опитват да опровергаят Възкресението чрез войниците, които пазят гроба. Евангелистът има ясна цел: не да разкаже прагматично за всички явявания на Христос, а само да удостовери, от една страна, истинността на факта на Възкресението, а от друга – недостоверността на слуховете, които го опровергават. Така повествованието на Матей е по-скоро логично и схематично, отколкото прагматично.
Разказът за лъжите на първосвещениците се съдържа само в Матей и е толкова кратък, че напразно бихме търсили тук подробности, с помощта на които бихме могли да си изясним случилото се.
Не знаем как стражите са се окопитили от ужаса си, нито къде е било това. Можем само да заключим, че те са били очевидци на чудодейните събития, поне отчасти. Не всички стражи са отишли при архиереите и са им съобщили ἅπαντα τὰ γενόμενα – всичко случило се на гроба, а само някои от тях (τινές). Връзката с предходното е ясна. Самите стражи, със собствени сили, не са могли да предотвратят случилото се. Но тъй като носили отговорност, сега дошли да съобщят на архиереите, че случилото се е станало независимо от тяхната воля. Пристигането им в града и съобщаването за случилото се е поставено във връзка с тръгването на жените от гроба. Но въпреки това указание за времето е невъзможно да се определи кога точно стражите са влезли в града. Можем само да предположим, че това е станало в самата нощ на Възкресението или рано сутринта.