От Матея свето Евангелие – глава 28 – стих 2

Матей отстъпва тук от разказа на другите евангелисти и единствено той съобщава тези подробности. Невъзможно е да си представим по-величествени обстоятелства от тези. Преди всичко, станал е “голям трус” (σεισμὸς ἐγένετο μέγας). И тук пак няма никаква необходимост да се предполага, че тези думи на евангелиста не указват на физическо земетресение, както и по време на разпятието. Може да се съгласим само с това, че вместо няколко подземни удара, както при разпятието, по това време станал само един много силен трус. Но всъщност няма необходимост да допускаме това. Просто е станало много силно земетресение, ако тълкуваме думите на евангелиста в техния буквален смисъл. Това било ново земетресение, което станало сякаш като отзвук на първото, при разпятието. Несъмнено, така често става при естествените земетресения. Едновременно със силния подземен трус, слязъл и Ангел от небето и отвалил камъка от гроба. Едновременно с това излязъл от гроба и възкръсналият Христос. Срещащите се други тълкувания на събитието изглеждат неоснователни и омаловажават величието на чудото. Свети Йоан Златоуст казва, че “след Възкресението идва Ангелът. А за какво идва той и отваля камъка? За жените, които са го видели тогава в гроба”. Така твърди и Евтимий Зигавин: “Христос възкръснал преди да слезе Ангелът”. Подобни тълкувания показват, че Христос, притежавайки сега одухотворено тяло, е могъл безпрепятствено да излезе от гроба, когато камъкът е бил превален към него, както и да премине през заключените врата (Йоан 20:19).

Някои съвременни екзегети твърдят, че σεισμός означава е не земетресение, а визира внезапното отваряне на гроба от слезлия Ангел, както показва γάρ. Отвалянето на камъка станало не по естествен начин, но чрез трус, – дума, която тук е предадена като σεισμός.

Но не трябва да се предполага, че Възкресението е станало по времето, когато Ангелът е слязъл, както някои си представят и както е нарисувано на картините. Христос е възкръснал по-рано. Подобни мнения се изказват въз основа на това, че жените не видели как Ангелът слязъл от небето и отвалил камъка. Те самите нищо не видели, но са могли да съдят за обстоятелствата на Възкресението от това, което са видели после. Тези разсъждения обаче са плод на прекалена критичност. Забравя се един важен фактор – войниците, пазещи гроба. Те са били, според смисъла на разказа, първите и най-близки свидетели на Възкресението и са могли да съобщят за него после, тъй като трудно е да се допусне, че, макар и подкупени от първосвещениците, никой от тях не се решил, макар и след известно време да разкаже цялата истина за такова чудо. (ср. τινές – стих 11). Може обаче да се допусне, че стражите не са видели самото Възкресение на Христос, но са станали свидетели на чудните явления на слизането на Ангела и на отпадането на камъка от гроба.

Това е всичко, което ние знаем за събитието на Възкресението. То, собствено, е покрито с пълна неизвестност и справедливо се отбелязва, че евангелистите разказват само за резултатите от Възкресението, т.е. за последвалите след него събития, но не и за самото Възкресение. По време на самия акт на Възкресението жените се намирали по пътя към гроба.

“От вратата гробни” – тези думи ги няма в Синайския, BD, Сиро-синайския кодекси и в латинските преводи. Няма как да не забележим, че без тази прибавка речта на евангелистите е по-сбита, по-силна и външно красива.