(срв. Марк 14:63-64). Съдиите на Христос очевидно не разбрали истинския смисъл на Христовите думи. Обстоятелствата, в които се намирал, са били в пълно противоречие с думите Му, че Той е Божият Син, че седи отдясно на Силата и идва на небесните облаци. Подобно твърдение им се сторило богохулство и наистина би било такова, ако беше изречено от всеки обикновен човек. Затова първосвещеникът разкъсал дрехите си. Това би било трогателна постъпка, ако не произлизала от крайна злоба, лицемерие, омраза и подлост...
Съдиите на Христос очевидно не разбрали истинския смисъл на Христовите думи. Обстоятелствата, в които се намирал, са били в пълно противоречие с думите Му, че Той е Божият Син, че седи отдясно на Силата и идва на небесните облаци. Подобно твърдение им се сторило богохулство и наистина би било такова, ако беше изречено от всеки обикновен човек. Затова първосвещеникът разкъсал дрехите си. Това би било трогателна постъпка, ако не произлизала от крайна злоба, лицемерие, омраза и подлост (срв. 4 Цар. 18:37, 19:1; Деян. 14:14). В Лев.10:6, 21:10 на първосвещеника е забранено да разкъсва дрехите си, но от следващия стих можем да заключим, че той не трябвало да разкъсва дрехите си само в знак на траур за мъртвите, дори за баща си или майка си. Пример за разкъсване на дрехите по други поводи се намира в 1 Мак. 11:71.
Мнението, че Каиафа е смятал Христос за съблазнител-месит (вж. Sanghedr. VII, 10; Талмуд, пер. Переферкович, т. 4, с. 291-292. “Месит” – скланящ евреите към идолопоклонство, който се наказва със смърт споде талмуда), е погрешно. Богохулството се наказвало със смърт според закона (Лев. 24:15-16). Затова в отговор на изявлението на първосвещеника присъстващите веднага започнали да говорят, че Христос е “виновен за смърт”.
Проф. А. П. Лопухин
(срв. Марк 14:63-64).
Съдиите на Христос очевидно не разбрали истинския смисъл на Христовите думи. Обстоятелствата, в които се намирал, са били в пълно противоречие с думите Му, че Той е Божият Син, че седи отдясно на Силата и идва на небесните облаци. Подобно твърдение им се сторило богохулство и наистина би било такова, ако беше изречено от всеки обикновен човек. Затова първосвещеникът разкъсал дрехите си. Това би било трогателна постъпка, ако не произлизала от крайна злоба, лицемерие, омраза и подлост (срв. 4 Цар. 18:37, 19:1; Деян. 14:14). В Лев.10:6, 21:10 на първосвещеника е забранено да разкъсва дрехите си, но от следващия стих можем да заключим, че той не трябвало да разкъсва дрехите си само в знак на траур за мъртвите, дори за баща си или майка си. Пример за разкъсване на дрехите по други поводи се намира в 1 Мак. 11:71.
Мнението, че Каиафа е смятал Христос за съблазнител-месит (вж. Sanghedr. VII, 10; Талмуд, пер. Переферкович, т. 4, с. 291-292. “Месит” – скланящ евреите към идолопоклонство, който се наказва със смърт споде талмуда), е погрешно. Богохулството се наказвало със смърт според закона (Лев. 24:15-16). Затова в отговор на изявлението на първосвещеника присъстващите веднага започнали да говорят, че Христос е “виновен за смърт”.