(Срв. Марк 14:50-51). Речта в Марк: καὶ οὐκ ἐκρατήσατέ με ἀλλ´ ἵνα πληρωθῶσιν αἱ γραφαί (и не Ме хванахте, но нека се изпълнят Писанията) показва, че думите в Матей са изречени от Самия Христос, а не са вмъкната забележка на евангелиста. Такова разбиране е естествено. Първо Спасителят казва на учениците, че Писанията трябва да се изпълнят върху Него (стих 54), а сега казва същото на хората, които Го придружават, и то с почти същите думи. И там, и тук няма...
Речта в Марк: καὶ οὐκ ἐκρατήσατέ με ἀλλ´ ἵνα πληρωθῶσιν αἱ γραφαί (и не Ме хванахте, но нека се изпълнят Писанията) показва, че думите в Матей са изречени от Самия Христос, а не са вмъкната забележка на евангелиста. Такова разбиране е естествено. Първо Спасителят казва на учениците, че Писанията трябва да се изпълнят върху Него (стих 54), а сега казва същото на хората, които Го придружават, и то с почти същите думи. И там, и тук няма позоваване на конкретни места от Писанието. Под “писанията на пророците” се разбира целият Стар Завет. Ὅλον (всички) показва, че думите на Христос се отнасят до всички събития, свързани със задържането Му под стража.
Виждайки безсмислието на съпротивата и изпитвайки страх, учениците се разбягали. Това бягство косвено показва колко страшни и сериозни са били тези събития и колко страшни са били хората, в чиито ръце бил предаден Христос. От Евангелията не личи учениците да са били притеснявани или дори заподозрени в нещо още в самото начало на залавянето на Христос. Въпреки това ги обзема такъв ужас, че сметнали за необходимо да избягат. Всички ученици, дори и най-преданите, побягнали. Христос останал сам сред враговете Си. Това е било предсказано от Него (Матей 26:31). Изпълнението на предсказанието носи такива вътрешни и външни признаци на историческа достоверност, че само малцина могат да се усъмнят в достоверността на предадените събития. В Марк (Марк 14:51-52) тук е добавен разказ за един младеж, който последвал Христос.
Проф. А. П. Лопухин
(Срв. Марк 14:50-51).
Речта в Марк: καὶ οὐκ ἐκρατήσατέ με ἀλλ´ ἵνα πληρωθῶσιν αἱ γραφαί (и не Ме хванахте, но нека се изпълнят Писанията) показва, че думите в Матей са изречени от Самия Христос, а не са вмъкната забележка на евангелиста. Такова разбиране е естествено. Първо Спасителят казва на учениците, че Писанията трябва да се изпълнят върху Него (стих 54), а сега казва същото на хората, които Го придружават, и то с почти същите думи. И там, и тук няма позоваване на конкретни места от Писанието. Под “писанията на пророците” се разбира целият Стар Завет. Ὅλον (всички) показва, че думите на Христос се отнасят до всички събития, свързани със задържането Му под стража.
Виждайки безсмислието на съпротивата и изпитвайки страх, учениците се разбягали. Това бягство косвено показва колко страшни и сериозни са били тези събития и колко страшни са били хората, в чиито ръце бил предаден Христос. От Евангелията не личи учениците да са били притеснявани или дори заподозрени в нещо още в самото начало на залавянето на Христос. Въпреки това ги обзема такъв ужас, че сметнали за необходимо да избягат. Всички ученици, дори и най-преданите, побягнали. Христос останал сам сред враговете Си. Това е било предсказано от Него (Матей 26:31). Изпълнението на предсказанието носи такива вътрешни и външни признаци на историческа достоверност, че само малцина могат да се усъмнят в достоверността на предадените събития. В Марк (Марк 14:51-52) тук е добавен разказ за един младеж, който последвал Христос.