Тогава Иисус каза на народа: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете; всеки ден седях с вас, поучавайки в храма, и Ме не хванахте.
Тогава Иисус каза на народа: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете; всеки ден седях с вас, поучавайки в храма, и Ме не хванахте.
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
(Срв. Марк 14:48-49; Лука 22:52-53).
Йоан отбелязва, че “войниците, началникът и юдейските служители хванали Иисус и Го вързали” (Йоан 18:12). Думите, цитирани от синоптиците, вероятно са били изречени по пътя към Йерусалим, както показва неопределеното обозначение на времето (“в онзи час”), използвано в Матей, т.е. в часа, когато Христос е бил заловен и вързан. В думите на Христос се съдържа горчив укор.
Първото укоримо нещо е, че Го причисляват към “злодеите” (Ис. 53:12). Но Той не е бил λῃστής, разбойник. Това е силно изразено в думите “седях с вас” (ἐκαθεζόμην), които, от една страна, сочат към Христовия обичай да поучава в храма “седнал”, а от друга – към пълния контраст на Неговата мирна и тиха дейност с тази на разбойниците, в движение, тайна и изпълнена с опасности. Хората, които са заловили Христос, не са били и не са могли да бъдат засегнати от това разобличаване на безсмислието на извършеното от тях, тъй като те са били просто изпълнители на заповеди, както в тесен (заповедите на първосвещениците), така и в най-широк смисъл (Божиите заповеди). Но ако думите на Христос не са били поучителни за околните (макар да не е сигурно), те са дълбоко поучителни за нас. Колко често се е случвало срещу хора, занимаващи се с напълно мирна дейност, да се изправят с оръжия! Лука добавя: “но сега е ваше времето и властта на мрака”.