И ето, един от ония, които бяха с Иисуса, протегна ръка, извади ножа си и, като удари слугата на първосвещеника, отряза му ухото.
И ето, един от ония, които бяха с Иисуса, протегна ръка, извади ножа си и, като удари слугата на първосвещеника, отряза му ухото.
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
(срв. Марк 14:47; Лука 22:50; Йоан 18:10).
Синоптиците се изразяват неопределено – “един от тях, някой, някой, който е бил с Иисус” и т.н. Но Йоан назовава тук името на Петър. Това премълчаване се разглежда като едно от доказателствата за ранния произход на синоптичните евангелия, когато е било опасно да се споменава пряко името на Петър. Поведението на Петър напълно съответства на обичайната му разпаленост и невъздържаност. Но откъде се е сдобил с меча (μάχαιρα при всички евангелисти)? Само Петър ли е носил меч, или и другите апостоли са носили? Дали всички те, или само Петър, са носили меч с разрешението на Христос, или, така да се каже, без Неговото знание?
Думата μάχαιρα лат. culter, евр. “херев”, означава преди всичко нож, който се е използвал при клането на жертвените животни, след това кинжал и изобщо къс меч, докато големият и широк меч се е наричал ῥομφαία. По всяка вероятност само Петър – но едва ли и Йоан, който е подготвял пасхалната вечеря заедно с Петър (Лука 22:8) – е взел този нож със себе си, без да пита Иисус Христос, защото в противен случай би било трудно да се обяснят по-нататъшните думи на Христос в стихове 52 и следващите. Ножът, разбира се, не е взет за военни цели, а в случай на опасност – предпазливост, много характерна за Петър.
При залавянето на Христос Петър искал да се защитава, без да си дава сметка, че това е безполезно. Протягайки ръка, той “извади ножа” – вероятно не от ножница, а завързан – изразът в Йоан 18:11 “ножница” (у Матей “място”) може да означава най-общо всяко място, където може да се постави нож (θήκη) – и ударил роба на първосвещеника, може би с намерението да му отреже или откъсне главата, но очевидно не успял и отрязал само ухото му. “Ухо” на гръцки не е οὖς, а (в Матей и Йоан – ὠτίον, в Марк – ὠτάριον) умалително на οὖς и всъщност означава “ушенце”. Умалителните имена (τὸ ὀμμάτιον – оченце, στηθίδιον – гърди, χελύνιον – гъбка, σαρκίον или σαρκίδιον – теле, късче месо) често се използват в гръцката народна реч.