От Матея свето Евангелие – глава 26 – стих 47

“Водете зорко” (ст. 44). По-точно казано, твърдо, неотклонно бдете (ἀσφαλῶς), за да не би Той да се изплъзне по някакъв начин.

“Водете зорко” (ст. 44). По-точно казано, твърдо, неотклонно бдете (ἀσφαλῶς), за да не би Той да се изплъзне по някакъв начин.“Водете зорко”

“Рави’, Рави’!” (ст. 45). Това двукратно обръщение на Иуда към Христос представлява знак на особено уважение (срв. Мат. 23:7).

“Рави’, Рави’!” (ст. 45). Това двукратно обръщение на Иуда към Христос представлява знак на особено уважение (срв. Мат. 23:7).“Рави’, Рави’!”

“Един момък…” (ст. 51). Тук се описва инцидент, който се случва по време на залавянето на Христос. Тази случка, а именно опитът на войниците да заловят един младеж, разбуден от нощната суматоха и облечен само в лека дреха (σίνδονα), е съобщена само от Марк. Много вероятно е предположението, че тук той разказва за нещо, която се е случило с него.

“Един момък…” (ст. 51). Тук се описва инцидент, който се случва по време на залавянето на Христос. Тази случка, а именно опитът на войниците да заловят един младеж, разбуден от нощната суматоха и облечен само в лека дреха (σίνδονα), е съобщена само от Марк. Много вероятно е предположението, че тук той разказва за нещо, която се е случило с него.“Един момък…”

(Срв. Марк 14:43; Лука 22:47; Йоан 18:3).

Всички синоптици повтарят израза “един от дванадесетте”. Сякаш това им се е струвало особено изненадващо, нелепо и крайно чудовищно! Тайно подготвяното предателство на Юда сега се превръща в негова открита дейност. Юда се е превърнал в предводител. Както личи от сравнението на разпръснатите на различни места евангелски бележки, той е предвождал отряд на римската кохорта с хилиарх (σπεῖρα – Йн. 18:3, 12), първосвещеническите служители и робите. Възможно е да са присъствали и някои от самите първосвещеници и старейшини, ако думите на Лука (Лука 22:52) се разбират буквално. Цялата тази тълпа Матей нарича ὄχλος πολύς (“множеството на народа”), а Марк и Лука – просто ὄχλος. Множеството от народа очевидно е било необходимо поради страха от провал, дължащ се на народното негодувание. Към римската кохорта са се присъединили частни (невоенни) лица, за да придадат, очевидно, на цялата тълпа по-внушителен вид. Възможно е само войниците от римската кохорта да са били въоръжени с мечове, а останалите да са вървели с тояги или палки (ξύλα, φυστεσ). Йоан допълва: “с фенери и лампи”.