(срв. Марк 14:41; Лука 22:45-46). Някои смятат Христовите думи “спете, прочее, и почивайте” за ирония, порицание и сарказъм. С това не може да се съгласим, защото е доста невероятно Спасителят да прояви ирония или сарказъм в толкова важен и тържествен момент от Своите страдания. Τὸ λοιπόν, срещащо се в Матей и Марк, означава “към края”, “най-сетне”, “междувременно” (в руския превод – “все още”; във Вулгата – jam). На други езици е доста трудно да се изрази гръцката реч тук и...
Някои смятат Христовите думи “спете, прочее, и почивайте” за ирония, порицание и сарказъм. С това не може да се съгласим, защото е доста невероятно Спасителят да прояви ирония или сарказъм в толкова важен и тържествен момент от Своите страдания. Τὸ λοιπόν, срещащо се в Матей и Марк, означава “към края”, “най-сетне”, “междувременно” (в руския превод – “все още”; във Вулгата – jam). На други езици е доста трудно да се изрази гръцката реч тук и затова изразът се превежда по различен начин, а понякога изобщо не се превежда. Евтимий Зигабен добавя произволно εἰ δύνασθε – ако можете, спете и почивайте. Някои са смятали тази реч за въпросителна.
Смисълът: ето, краят е дошъл, остава съвсем малко време. Спете и почивайте! След това бърз и неочакван обрат на речта: “ето, часът наближи!” Думата ἰδού показва внезапността и важността на предстоящите събития; тя е използвана два пъти – в този и в следващия стих. Но значението ѝ не е едно и също и в двата стиха. Тук се посочва важността на момента, в който Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на грешниците.
Проф. А. П. Лопухин
(срв. Марк 14:41; Лука 22:45-46).
Някои смятат Христовите думи “спете, прочее, и почивайте” за ирония, порицание и сарказъм. С това не може да се съгласим, защото е доста невероятно Спасителят да прояви ирония или сарказъм в толкова важен и тържествен момент от Своите страдания. Τὸ λοιπόν, срещащо се в Матей и Марк, означава “към края”, “най-сетне”, “междувременно” (в руския превод – “все още”; във Вулгата – jam). На други езици е доста трудно да се изрази гръцката реч тук и затова изразът се превежда по различен начин, а понякога изобщо не се превежда. Евтимий Зигабен добавя произволно εἰ δύνασθε – ако можете, спете и почивайте. Някои са смятали тази реч за въпросителна.
Смисълът: ето, краят е дошъл, остава съвсем малко време. Спете и почивайте! След това бърз и неочакван обрат на речта: “ето, часът наближи!” Думата ἰδού показва внезапността и важността на предстоящите събития; тя е използвана два пъти – в този и в следващия стих. Но значението ѝ не е едно и също и в двата стиха. Тук се посочва важността на момента, в който Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на грешниците.