От Матея свето Евангелие – глава 26 – стих 18

Оттук, между другото, се вижда, че Иисус нямал дом, нямал постоянно местожителство. И аз мисля, че и учениците нямали такова. Иначе те биха помолили Иисус да иде там. Но и те, които се били отрекли от всичко, нямали дом. ..

Защо Той изрично ги изпраща при неизвестен човек? За да покаже и с това, че Той може и да не пострада. И наистина, ако само с думите Си предразположил сърцето на човека към това да приеме учениците, какво не би предизвикал у разпъващите Го, ако не искаше да пострада?

(срв. Марк 14:13 – 15; Лука 22:10 – 12).

Матей има най-краткия (до степен на неяснота) разказ за това. Марк и Лука също говорят за човек, носещ стомна с вода; учениците трябвало да го последват и да предадат на стопанина на дома на този човек (за разлика от човека, носещ стомна с вода) заповедта на Спасителя относно стаята за извършване на Пасхата. Но Матей добавя някои изрази, които не се срещат при другите евангелисти. На първо място, при него се среща един специален израз: “еди кого си” (πρὸς τὸν δεῖνα). Предполага се, че “стопанинът на къщата” (Марк и Лука), който е бил ученик на Иисус Христос (ὁ διδάσκαλος λέγει – учителят казва на ученика), тук не е назован по име, защото Христос е искал да скрие от завърналия се Юда мястото на Тайната вечеря и затова Юда не е могъл да доведе там заговорниците, които можели да заловят Иисус Христос на самата вечеря. Във връзка с това по-нататъшните думи “времето Ми наближава” се тълкуват не като специално послание, а просто като “парола”, предварително договорена между Христос и стопанина на къщата, която може да е била неизвестна и на Юда. Тези тълкувания не ни се струват вероятни, тъй като е съмнително дали Христос би прибягнал до такъв вид защита и средства, които са обичайни за война. Присъствието на Юда на вечерята може да послужи като възражение срещу това мнение. Като цяло ходът на събитията изглежда по следния начин.

Сутринта на 14 нисан, четвъртък, учениците попитали Иисус Христос къде да приготвят пасхалното агне за Него. Както показва разказът на Лука, някои приготовления вече са били направени и за целта били изпратени Петър и Йоан (Лука 22:8). Те трябвало да донесат пасхалното агне от третия до петия час в храма и сами да го заколят, като кръвта му бъде излята върху олтара от свещениците. Докато учениците вършели всичко това (мнението, че в четвъртък не е имало достатъчно време за това, трябва да се смята за несъстоятелно), възникнал въпросът за мястото, където да бъде извършена Тайната вечеря.

Жителите на Йерусалим с готовност предоставяли необходимите помещения за поклонниците, които идвали в Йерусалим, може би срещу заплащане. Няколко групи можели да ядат пасхалното агне в една стая. Броят на хората, които ядели пасхалното агне, се определял на не по-малко от 10 и не повече от 20 души. Запазено е преданието, че къщата, в която е била отслужена Тайната вечеря, е принадлежала или на самия евангелист Марк, или на неговия баща. Това мнение се подкрепя от факта, че разказът на Марк за всички тези събития съдържа по-живи и детайлни подробности от тези на другите евангелисти. Но стаята, която е била приготвена за Христос, е била отделна и самостоятелна. Изглежда, че освен учениците никой друг не е бил допуснат до вечерята. Обстоятелството, че името на стопанина на стаята не се споменава, се обяснява с омразата на евреите, която продължавала и по времето, когато били написани синоптичните евангелия. 

Оттук и τὸν δεῖνα, “на някой”, “на еди-кого си”, което Цан смята за равнозначно на NN или “имярек”. Съмнително е обаче, че самият Христос не е съобщил името на домакина при изпращането на учениците или че учениците не са знаели за него, преди да срещнат човека, носещ стомна с вода, и да пристигнат в самата къща. “Времето Ми наближава” е указание за приближаваща смърт, което може би е било разбрано от стопанина на къщата благодарение на предишни познанства и разговори със Спасителя. Преводът на ποιῶ чрез “ще правя” (бъдеще атическо) е неправилен; оригиналът е в сегашно време и означава “извършвам” със значение на бъдеще.