От Матея свето Евангелие – глава 26 – стих 17

(Срв. Марк 14:12; Лука 22:7 – 9).

Този стих от Матей и неговите паралели са дали повод за създаването на голямо количество литература. Много статии и съчинения за “последната пасхална вечеря на Христос” са се появили и на руски език (прот. Горский, Хволсон, Глубоковский, Троицкий и др.). Но резултатите досега са незадоволителни. “Разглежданата тема – пише професор Глубоковский през 1893 г. – все още си остава тежък научен кръст, чиито надписи не са намерили дори приблизително дешифриране”. При сегашното състояние на въпроса – пише английският учен Сандей тринадесет години след това, през 1906 г., – ние можем само да игнорираме (при сегашното състояние на този въпрос можем само да признаем нашето незнание). При тези обстоятелства ни остава да изложим само това, което ни се струва най-вероятно.

Евангелистите Матей и Марк разказват, че учениците се приближили до Исус Христос и го попитали къде иска да приготвят Пасхата в първия ден на Безквасните хлябове. Но, казват, Пасхата и денят на безквасните хлябове са два различни празника. Пасхата се празнувала според закона от 14 – ти до 15 – ти нисан, през нощта, не по-късно от 12 часа. След това на 15-и настъпвал празникът, който продължавал седем дни, до 21-и нисан, който се наричал празник на безквасните хлябове. Тъй като според прекия смисъл на свидетелствата на Матей и Марк учениците са дошли при Иисус Христос в деня, в който е започнал празникът на безквасните хлябове, това означава, че Тайната вечеря, когато е било консумирано пасхалното агне, е била по-късно от определеното в закона време, т.е. не от 14-ти към 15-ти, а от 15-ти към 16-ти. Това възражение е сравнително лесно да бъде отхвърлено. Няма съмнение, че денят на заколването и изяждането на пасхалното агне е точно определен в закона (Изх. 12:1 – 6; Числ. 9:3) и че не е лесно да се докаже отклонение от закона, когато денят на Пасхата (14 нисан) се пада в събота. По този начин е възможно да се установи, че Христос и Неговите ученици са извършили Пасхата във времето, определено в закона, т.е. от 14 срещу 15 нисан. Но какъв тогава би бил смисълът на изразите на Матей и Марк (почти идентични): “в първия ден на безквасниците”? Как би могло да се каже, че по това време била заклана “пасхата”, т.е. “пасхалното агне”? Кой ден от седмицата трябва да се разбира под първия ден на безквасните хлябове? Това са най-трудните въпроси. Може да се отговори, че опитите да се докаже (от Хволсон), че евреите никога не са имали предвид под първия ден на безквасните хлябове самата Пасха, от времето на нейното установяване до наши дни, трябва да се смятат за погрешни. Но дори и да нямаше грешка, то и тогава щеше да е възможно да се допусне, че Матей и Марк се изразяват на народния език, който е смятал Пасхата за ден на безквасниците и обратното. Това се потвърждава добре от Лука (Лука 22:7), който казва, че в деня на безквасните хлябове “трябваше да се заколи пасхалното агне”, като в този случай се доближава най-много до твърдението на Марк (Марк 14:12). При това тълкуване не е необходимо да се приема, че празникът Пасха се е празнувал не седем, а осем дни, и че времето от вечерта на 13 до 14 се е наричало също празник на безквасните хлябове, макар че точно това твърди Йосиф Флавий (Юдейски древности, II, 15, 1).

Въпросът за това в кой ден е била пасхалната вечеря се разрешава от несъмнения факт, че Христос е умрял в петък вечерта и е бил в гроба на следващата събота (денят на почивката). Следователно правилно е тълкуването на Йоан Златоуст, че “евангелистът нарича първи ден на Безквасниците деня, предшестващ празника Безквасници, тъй като евреите винаги са имали обичай да броят деня от вечерта. Евангелистът споменава деня, в който пасхалното агне е трябвало да бъде заклано вечерта, тъй като учениците дошли при Иисус на петия ден от седмицата”. 

Но не може да се съгласим напълно с мнението на Теофилакт: “Затова смятам, че евангелистът нарича първи ден на безквасните хлябове деня на безквасните хлябове. Трябвало е да ядат пасхата в петък вечерта – именно той се наричал ден на безквасните хлябове – но Господ изпраща учениците Си в четвъртък, който е наречен от евангелистите първи ден на безквасните хлябове, защото предшества петъка – вечерта на който обикновено ядат безквасни хлябове (опресноците)”. Що се отнася до посоченото от Йоан (Йоан 18:28) противоречие, че юдеите не искали да влязат при Пилат “в преторията, за да не се осквернят, а да ядат пасхата”, то се обяснява с факта, че тук под пасха се разбира не самият пасхален ден, а неговото продължение, яденето на празнични жертви (“хагига”) и т.н., за участието в които също се изисквало да се избегне оскверняването, както за яденето на пасхата. Вярно е, че колкото и привлекателно да е това мнение, то трябва да бъде изоставено поради липса на доказателства. Но в момента то е единственото, на което може да се базира хронологичното разпределение на последните дни от живота на Христос. Мнението, че Христос е празнувал Пасхата не на 14 нисан вечерта, а на 13 срещу 14, изразено от нашите богослови (вж. например Православно догматическо богословие на митрополит Макарий, 1868 г. т. 2, стр. 376), трябва да се счита за съмнително. “Немислимо е свещениците да допуснат в олтара жертва, която не е принесена навреме, както е невъзможно нашият свещеник да отслужи Пасхалната литургия в навечерието на Рождество, за да угоди на някого.” Въпреки това мнението, че Пасхата била извършена на 13 срещу 14 нисан, в наши дни следва да се смята за общопризнато и разпространено.