(Срв. Лука 19:20-21). За да се спаси един талант без печалба, той трябвало да се зарови в земята; в Лука малката сума, само една мина, е завита в кърпичка. При цялата прилика в смисъла Матей и Лука се различават силно в изразяването. Речта на слугата се характеризира с деловитост – поне така му се струва. Вместо да разсъждава, той изтъква факти, добре известни на него и на господаря му. Погрешно е да се мисли, че talis non erat hic dominus...
За да се спаси един талант без печалба, той трябвало да се зарови в земята; в Лука малката сума, само една мина, е завита в кърпичка. При цялата прилика в смисъла Матей и Лука се различават силно в изразяването. Речта на слугата се характеризира с деловитост – поне така му се струва. Вместо да разсъждава, той изтъква факти, добре известни на него и на господаря му. Погрешно е да се мисли, че talis non erat hic dominus (господарят не е бил истински господар), както го представя робът. Ако притчата изобразява действителни лица, ако тя е изображение на съвременната действителност по онова време, тогава трябва да приемем, че господарят е бил точно такъв. Подобно допускане не само не вреди на духовния смисъл на притчата, а напротив – засилва го. Няма нужда от сантименталности и украшения, които се допускат от различни екзегети, ако само признаем, че Христос е представил хората такива, каквито са били, а не ги е идеализирал. Думите на роба са били справедливи, както отчасти потвърждава и самият господар. Добротата на последния към първите двама роби не може да се нарече безупречна от гледна точка на абсолютната нравственост. Той не се интересува по какъв начин робите му са спечелили пари и са удвоили капитала му, стига да са спечелили. Той обича да жъне там, където не е сял, т.е. може би заедно със съседите си, на ниви, съседни на неговите, и да събира зърно в чужди житници. Той е жесток (σκληρός), слугата изразява страх пред него (φοβηθείς – стих 25; ἐφοβούμην – Лука 19:21) и не само го “знае” такъв, но и го “познавал” (ἔγνων – аорист) преди това, за неопределено време. Не е необходимо да се предполага, че слугата тук служи за олицетворение на юдейския народ, който е in lege persistens, totus carnalis et stupidus; тук лошият роб означава всеки отделен човек, всяка отделна личност, която Бог призовава да даде отчет за действията си.
Проф. А. П. Лопухин
(Срв. Лука 19:20-21).
За да се спаси един талант без печалба, той трябвало да се зарови в земята; в Лука малката сума, само една мина, е завита в кърпичка. При цялата прилика в смисъла Матей и Лука се различават силно в изразяването. Речта на слугата се характеризира с деловитост – поне така му се струва. Вместо да разсъждава, той изтъква факти, добре известни на него и на господаря му. Погрешно е да се мисли, че talis non erat hic dominus (господарят не е бил истински господар), както го представя робът. Ако притчата изобразява действителни лица, ако тя е изображение на съвременната действителност по онова време, тогава трябва да приемем, че господарят е бил точно такъв. Подобно допускане не само не вреди на духовния смисъл на притчата, а напротив – засилва го. Няма нужда от сантименталности и украшения, които се допускат от различни екзегети, ако само признаем, че Христос е представил хората такива, каквито са били, а не ги е идеализирал. Думите на роба са били справедливи, както отчасти потвърждава и самият господар. Добротата на последния към първите двама роби не може да се нарече безупречна от гледна точка на абсолютната нравственост. Той не се интересува по какъв начин робите му са спечелили пари и са удвоили капитала му, стига да са спечелили. Той обича да жъне там, където не е сял, т.е. може би заедно със съседите си, на ниви, съседни на неговите, и да събира зърно в чужди житници. Той е жесток (σκληρός), слугата изразява страх пред него (φοβηθείς – стих 25; ἐφοβούμην – Лука 19:21) и не само го “знае” такъв, но и го “познавал” (ἔγνων – аорист) преди това, за неопределено време. Не е необходимо да се предполага, че слугата тук служи за олицетворение на юдейския народ, който е in lege persistens, totus carnalis et stupidus; тук лошият роб означава всеки отделен човек, всяка отделна личност, която Бог призовава да даде отчет за действията си.