От Матея свето Евангелие – глава 25 – стих 19

След дълго време идва Господ, който е дал парите или словата Си, защото “сребро, изпитано с огън” (Пс. 12:6) са думите на Бога, или всяко благодатно дарование може да се нарече “пари”, защото осветлява онзи, който ги има и го прославя.

“И поиска сметка”, казва Господа, тоест, изпитва тези, които получиха таланти и иска те да Му върнат не само главницата, но и печалбата. Затова всеки, който получи дар, е длъжен пред Бога да се опита да го удвои колкото може по-бързо, т.е. да помогне и на ближния си. Защото който учи брат си или му прави друга добродетел, нека знае, че повече помага на себе си, защото удвоява печалбата си и получава от Господаря голямо възнаграждение.

Слово за притчата за талантите

(Срв. Лука 19:15 – изразите са съвсем различни.)

Ориген казва: “Забележете тук, че не робите отиват при господаря да отсъди и да получат това, което е достойно за делата им, а господарят идва при тях”. Господарят на робите е отишъл в чужда страна, без да даде на робите каквито и да било нареждания относно техните парични суми. 

Това те трябвало да отгатнат сами, както е видно от притчата. Двама от тях разбрали, че ще им бъде поискан отчет, и постъпили благоразумно. Третият разсъждавал по различен начин. Изразът “дълго време” се разбира свързано с изразите, които казани преди това за внезапността и бързината на второто пришествие на Господ, и се казва, че това последното не трябва да се разбира в абсолютен смисъл. Non est absoluta celeritas adventus Domini (Bengel). 

Някои смятат, че, строго погледнато, тук не се говори за всеобщия Страшен Съд, а за частния, когато Бог ще поиска сметка от всеки човек преди или по време на смъртта му. Разбира се, възможно е думите на Христос да се разбират и в този втори смисъл. Συναίρει λόγον – confert, vel componit rem seu causam. Руското предаване на този израз е точно, макар и не буквално.