Мъдрите пък отговориха и казаха: да не би някак да не стигне и нам, и вам, по-добре идете у продавачите и си купете.
Мъдрите пък отговориха и казаха: да не би някак да не стигне и нам, и вам, по-добре идете у продавачите и си купете.
Отговорът на мъдрите девици понякога се смята за безсърдечен и дори за “неблагороден”. Йероним отбелязва: “Така (девиците) отговарят не поради алчност, а от страх. И както по време на вавилонския плен Йеремия не е могъл да помогне на грешниците и му е било казано: “Недей да просиш за този народ” (Йер. 7:16), така ужасен ще бъде денят, когато всеки ще трябва да мисли само за себе си”. Някои предполагат, че отговорът на мъдрите девици съдържа обикновена ирония или насмешка над глупавите. Съвременните критици и екзегети категорично отхвърлят това тълкуване. Изглежда, че то е възникнало най-вече поради това, че ако отговорът не е бил подигравка, а е бил сериозен, е трудно да се обясни откъде и как неразумните девици са могли да се сдобият с масло през нощта, “когато всички дюкяни са били затворени”.
Но въпросът се обяснява по-просто. Ако мъдрите девици са посъветвали неразумните да отидат и да си купят масло, то следва, че съветът е бил приложим на практика. От следващия 10-ти стих можем да заключим, че неразумните наистина са се сдобили с масло, но е било твърде късно; може би изобщо не са имали нужда от него. По всяка вероятност продавачите са живеели някъде наблизо. Известно е, че в горещите страни, както в Палестина, поради дневната жега през нощта се извършва оживена търговия.
Под ” продавачите” Йоан Златоуст разбира бедните. “Виждате ли каква полза ни носят бедните? Ако ги премахнеш, ще загубиш всякаква надежда за спасение. Ето защо е необходимо да събираме елей тук, за да го използваме там, когато времето го изисква: сегашното време, а не бъдещото, е времето за набавяне”.
Същата мисъл повтаря и Теофилакт: “Неразумните отиват при тези, които продават, т.е. при бедните. Това означава: те са се разкаяли за това, че не са вършили милостиня. Едва сега те осъзнават, че трябва да получаваме елей от бедните. Следователно думите, че са отишли при продавачите да купят елей, означават, че са отишли при бедните в мислите си и са започнали да размишляват за това колко хубаво нещо е милостинята”.
В притчата обаче не се казва, че продавачите са били бедните хора.
Няма посочени паралелни места.
Св. Йоан Златоуст (ок. 349 – 407)
На какво ни учи това? Че ако нашите собствени дела ни изменят, никой тогава не ще бъде в състояние да ни помогне, и не затова, че не ще иска, но затова, че няма да може.
“По-добре идете при продавачите и си купете”. Кои са тези продавачи? Бедните. Къде пък са те? Те са тук и само сега трябва да се търсят, а не в онова време.
Сегашното, а не бъдещето време, е време за приготвяне.