Трябва да се отбележи, че от този стих нататък на помощ на изследователите на евангелския текст идва така нареченият Александрийски кодекс, който се отнася към V век. Той се съхранява в Британския музей. До този стих в този кодекс всички предишни глави от Евангелието на Матей са изгубени. “Посред нощ” т.е. във време, когато сънят е особено дълбок. Чий е бил този вик? Това не е известно. Случаят изглежда толкова често срещан и естествен, че не е имало нужда да...
Трябва да се отбележи, че от този стих нататък на помощ на изследователите на евангелския текст идва така нареченият Александрийски кодекс, който се отнася към V век. Той се съхранява в Британския музей. До този стих в този кодекс всички предишни глави от Евангелието на Матей са изгубени.
“Посред нощ” т.е. във време, когато сънят е особено дълбок. Чий е бил този вик? Това не е известно. Случаят изглежда толкова често срещан и естествен, че не е имало нужда да се уточнява. Може би, докато девойките са спели, е имало любители на всякакви процесии и церемонии, които отдалеч са започнали да викат при появата на младоженеца. Някои смятат, че викът е бил от самите девойки, които се събудили по-рано от другите и започнали да будят приятелките си.
Думата γέγονεν (в превод от руски език: “се раздаде”, на бълг. език “се чу”) е много картинна. Тя означава: викът се чу (започна, появи се) и не престана (минало свършено време), сякаш увиснал във въздуха. Именно това се случва по време на всевъзможните народни веселия. Може да се преведе и в сегашно време: “в полунощ се чува вик”.
Тренч и Морисън цитират английския писател Уорд, който описва сватбената церемония, на която е станал свидетел в Индия: “След два-три часа чакане, около полунощ най-накрая беше обявено: “Идва младоженецът, излезте да го посрещнете”. Всички участници в процесията запалили лампите си и забързано заели местата си в процесията, като някои от тях загубили лампите си и били неподготвени. Но вече било късно да ги възстановят и кавалкадата продължила напред”. Това, което се случва днес в Индия, със сигурност е било и в Палестина по времето на Христос.
Св. Йоан Златоуст използва думите “посред нощ”, за да посочи, че по това време ще бъде и Възкресението. “Той (Спасителят) казва това или съобразявайки се с притчата, или за да покаже, че Възкресението ще стане през нощта”. Блажени Йероним отива още по-далеч и посочва “юдейското предание”, според което “Христос ще дойде в полунощ, както беше в Египет, когато се извършваше Пасхата и дойде ангелът-губител, и Господ премина над скиниите, и с кръвта на агнето се осветиха праговете на вратите на домовете ни (Изх. 12). Оттук, струва ми се, е останало апостолското предание, че на бдението в деня на Пасха не е позволено да се разпуска преди полунощ народът, очакващ идването на Христос”.
Това мнение е подложено на критика, като се казва, че е по-вероятно Христос да дойде за съд сутрин, защото Той е pater lucis – Отец на светлините. Изглежда, че нито едно от тези мнения няма ясни основания. Полунощ просто показва време на покой и дълбок сън, за да се открои по-ясно внезапността на пристигането на младоженеца (срв. Мат. 24:37). По кое време ще се случи идването на Христос не се споменава и не се обяснява. Всичко тук има символично значение и служи единствено за пояснението, че идването на Христос ще бъде неочаквано.
Проф. А. П. Лопухин
Трябва да се отбележи, че от този стих нататък на помощ на изследователите на евангелския текст идва така нареченият Александрийски кодекс, който се отнася към V век. Той се съхранява в Британския музей. До този стих в този кодекс всички предишни глави от Евангелието на Матей са изгубени.
“Посред нощ” т.е. във време, когато сънят е особено дълбок. Чий е бил този вик? Това не е известно. Случаят изглежда толкова често срещан и естествен, че не е имало нужда да се уточнява. Може би, докато девойките са спели, е имало любители на всякакви процесии и церемонии, които отдалеч са започнали да викат при появата на младоженеца. Някои смятат, че викът е бил от самите девойки, които се събудили по-рано от другите и започнали да будят приятелките си.
Думата γέγονεν (в превод от руски език: “се раздаде”, на бълг. език “се чу”) е много картинна. Тя означава: викът се чу (започна, появи се) и не престана (минало свършено време), сякаш увиснал във въздуха. Именно това се случва по време на всевъзможните народни веселия. Може да се преведе и в сегашно време: “в полунощ се чува вик”.
Тренч и Морисън цитират английския писател Уорд, който описва сватбената церемония, на която е станал свидетел в Индия: “След два-три часа чакане, около полунощ най-накрая беше обявено: “Идва младоженецът, излезте да го посрещнете”. Всички участници в процесията запалили лампите си и забързано заели местата си в процесията, като някои от тях загубили лампите си и били неподготвени. Но вече било късно да ги възстановят и кавалкадата продължила напред”. Това, което се случва днес в Индия, със сигурност е било и в Палестина по времето на Христос.
Св. Йоан Златоуст използва думите “посред нощ”, за да посочи, че по това време ще бъде и Възкресението. “Той (Спасителят) казва това или съобразявайки се с притчата, или за да покаже, че Възкресението ще стане през нощта”. Блажени Йероним отива още по-далеч и посочва “юдейското предание”, според което “Христос ще дойде в полунощ, както беше в Египет, когато се извършваше Пасхата и дойде ангелът-губител, и Господ премина над скиниите, и с кръвта на агнето се осветиха праговете на вратите на домовете ни (Изх. 12). Оттук, струва ми се, е останало апостолското предание, че на бдението в деня на Пасха не е позволено да се разпуска преди полунощ народът, очакващ идването на Христос”.
Това мнение е подложено на критика, като се казва, че е по-вероятно Христос да дойде за съд сутрин, защото Той е pater lucis – Отец на светлините. Изглежда, че нито едно от тези мнения няма ясни основания. Полунощ просто показва време на покой и дълбок сън, за да се открои по-ясно внезапността на пристигането на младоженеца (срв. Мат. 24:37). По кое време ще се случи идването на Христос не се споменава и не се обяснява. Всичко тук има символично значение и служи единствено за пояснението, че идването на Христос ще бъде неочаквано.