От Матея свето Евангелие – глава 25 – стих 1

Тези притчи са сходни с предишната притча за неверния слуга, който разпилявал имота на своя господар. Те са четири и всички по различен начин ни убеждават в едно: да се стараем да даваме милостиня и да помагаме на ближния във всичко, в каквото можем, защото иначе не ще можем да се спасим.

В тези притчи се говори изобщо за всяко благодеяние, което сме длъжни да оказваме на ближния. А в притчата за девиците се говори главно за паричното подаяние. …

Но защо Христос в тази притча ни рисува не някакво обикновено лице, а девици? Нему било известно високото мнение на мнозина за девството. То и по своята природа е велико дело, което се вижда от това, че както в Стария Завет то не било пазено даже от светите и велики мъже, така и в Новия Завет не е възведено в необходим закон. Христос не дал за него заповед, а го предоставил на свободата воля на слушащите. … Христос дава тази притча, която може да убеди човека в това, че девството, макар и да било съединено с всички други добродетели, ако е чуждо на милосърдието, осъжда се заедно с прелюбодейните хора – и безчовечният, и немилосърдният се поставят наравно с тези, които пазят такова девство. Защото едните са завладени от плътска страст, а другите – от сребролюбие.

Думата “тогава” (τότε) посочва времето, когато ще дойде Човешкият син. Подразбира се преди всичко (но не само) Неговото окончателно пришествие за съда преди края или в края на света. “Τότε” служи и за връзка с предходната реч и показва нейното продължение. Спасителят продължава да говори на учениците Си на Елеонския хълм, виждайки Йерусалим. Визелер определя времето като вторник, 14 април, 12 нисан 783 г. от основаването на Рим.

Божието Царство, разбира се, не може да бъде като десетте девици – това е само особен вид реч, както в Матей 13:24 и на други места, и означава, че Небесното Царство е подобно на онези обстоятелства, изложени в притчата, в която участват десетте девици. Същото, което се е случило с десетте девици, излезли да посрещнат младоженеца, е или ще бъде и в Царството, установено от Спасителя. Всички членове на това Царство без изключение, вярващи и невярващи, или тези, които само са чували за Христос, могат да приличат на десетте девици. С изключителна точност и краткост, само в осемнадесет отделни думи (на гръцки език), тук е характеризирана личността на всеки човек, който е член на Христовото Царство или който изобщо има някаква връзка с Христос.

Числото десет очевидно не е избрано произволно, тъй като в една реч, изключително художетвена и заимствана от живота, не би могло да има нищо произволно или случайно. Но е доста трудно да се обясни защо е избрано точно числото десет.

Отговорът на въпроса защо в притчата се говори за девойки е, че цялата притча е пълна с най-прекрасни, изключително привлекателни, поетични и художествени образи и споменаването на девойките би могло най-добре да съответства на мисълта, която притчата иска да изрази.

Кръстителят е бил приятел на младоженеца и се е радвал да чуе гласа Му, а самият Христос нарича Себе Си младоженец (Мат. 9:15; Марк 2:19-20; Лука 5:34-35). Тъй като сега Той започва да говори за Своето второ пришествие, не би могъл да избере по-добър и по-красив образ от този на сватбеното тържество, чиято радост и веселие зависят от присъствието на младоженеца. Псалм 44 и “Песен на песните” могат да послужат за илюстрация на притчата; вж. 1 Мак. 9:37.