И веднага подир скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, и звездите ще изпадат от небето, и силите небесни ще се разклатят;
И веднага подир скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, и звездите ще изпадат от небето, и силите небесни ще се разклатят;
Книга на пророк Исаия – глава 13 – стих 10
Звездите небесни и светилата не дават от себе си светлина; слънцето се помрачава при изгрева си, и месечината не сияе със светлината си.
Книга на пророк Иезекииля – глава 32 – стих 7
И кога угаснеш, ще закрия небесата и звездите им ще помрача, слънцето с облак ще закрия, и месечината не ще свети със светлината си.
Книга на пророк Иоиля – глава 2 – стих 31
Слънцето ще се превърне в тъмнина, и месечината - в кръв, преди да настъпи денят Господен, велик и страшен.
От Марка свето Евангелие – глава 13 – стих 24
Но в ония дни, след оная скръб, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си,
От Лука свето Евангелие – глава 21 – стих 25
И ще бъдат поличби по слънцето и месечината и по звездите, а по земята тъга у народите от недоумение и от морския шум и вълнение;
Проф. А. П. Лопухин
(Срв. Марк 13:24-25; Лука 21:25).
Ако началото на речта касае най-вече съдбата на Йерусалим и на еврейския народ и само иносказателно може да се тълкува във връзка със съдбата на царствата и на света, то сега е обратното. Към това нека добавим, че смисълът на цялата реч като цяло е изключително тънък и не може, очевидно, да бъде изразен в обикновена тълкувателна реч. Тук се крие същата правда, каквато се забелязва и в речите на останалите старозаветни пророци. Например при пророк Исаия: “Дигни се, светлей (Иерусалиме); защото дойде твоята светлина, и слава Господня изгря над тебе” (60:1). Само с помощта на много внимателен анализ може да се разбере, че това е истина, че думите на пророка се отнасят и към разрушаването на Йерусалим с всички изпитани от него беди. Същото важи и за Христовите думи.
Думата εύθεως (веднага) е създала множество затруднения на критиците, които, според една удачна забележка, “са ползвали микроскоп за разглеждането на онова, което трябва да се гледа с телескоп”. Думата има твърде широк смисъл и, означавайки “внезапно”, “скоро”, даже и “веднага” указва и на големи отрязъци от време, за които няма какво да се кае, предвид това, че предсказанието на Христос се отнася за бъдещето. Както казахме, думата има както “миниатюрен”, така и обширен, космически смисъл.
В речта си тук Христос сякаш все повече и повече се издига към небето. Отначало Той говори за слънцето и луната, след това за звездите, и накрая, за силите, действащи в най-висшите сфери на битието. Тук е изобразен “денят Господен”, великият и страшният. За самата природа той ще бъде страшен, “слънцето ще помръкне, и луната няма да даде светлината си, звездите ще изпаднат от небето” (този израз обикновено се разбира не в собствения му смисъл, но е възможно и такова разбиране), “и силите небесни ще се разклатят”. Всички тези изрази са образни и какво обозначават все още не е известно. За използване в тълкуванията Principia на Нютон не може да става и дума. Това би било толкова разумно, колкото да се обяснява Евклид с Омир и Омир с Евклид. Тук можем да наблюдаваме само прилика с предсказанията и величествените видения на древните пророци. (Ис.5:30, 13:10, 34:4; Йер.4:28; Йезек.32:7-8; Йоил.2:10-11; Ам.8:9-10; Михей.3:6; Соф.1:15; Зах.14:6; Аг. 2:21: Кажи на юдейския управител Зоровавел: “Ще разтърся небе и земя”)
Мат. 24:30. тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човечески; и тогава ще се разплачат всички земни племена и ще видят Сина Човечески да иде на небесните облаци със сила и слава голяма;
Мат. 24:30. тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човечески; и тогава ще се разплачат всички земни племена и ще видят Сина Човечески да иде на небесните облаци със сила и слава голяма;
(Срв. Марк 13:26; Лука 21:27.)
Какво е “знамението на Човешкия Син”, което ще се появи на небето? Св. Йоан Златоуст тълкува този израз положително – за кръста. “Тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човешки”, т.е. кръстът, който е по-ярък от слънцето, защото слънцето потъмнява и се скрива, а кръстът се явява; той не би се явил, ако не беше много по-ярък от слънчевите лъчи”. Други тълкуват “знамението” в смисъл, че или ще се появи необикновена звезда (както при раждането на Христос), или това ще бъде самият Христос, или че става дума за възкресението на мъртвите. Второто пришествие на Човешкия Син няма да прилича на първото. Той ще дойде “на небесните облаци с голяма сила и слава”. Дали тази сила и слава ще бъде само външна, или духовна, или и двете, не е възможно да се каже определено и всички опити за разрешаване на тези въпроси са само догадки.