Μωροὶ καὶ τυφλοί (“безумни” – всъщност глупави – “и слепи”) указва на недомислието, глупостта, нелогичността и духовната слепота на фарисеите и книжниците. Дори от тяхната собствена гледна точка, човек би трябвало да разсъждава по друг начин. Както човекът винаги е по-важен от дрехите си, така и всяка къща и храм сами по себе си са по-важни от онези предмети, които служат само за украса. Γάρ (защото) показва, че изразът: “Кое стои по-горе: златото?” служи за доказателство, че Христос правилно е...
Μωροὶ καὶ τυφλοί (“безумни” – всъщност глупави – “и слепи”) указва на недомислието, глупостта, нелогичността и духовната слепота на фарисеите и книжниците. Дори от тяхната собствена гледна точка, човек би трябвало да разсъждава по друг начин. Както човекът винаги е по-важен от дрехите си, така и всяка къща и храм сами по себе си са по-важни от онези предмети, които служат само за украса. Γάρ (защото) показва, че изразът: “Кое стои по-горе: златото?” служи за доказателство, че Христос правилно е нарекъл книжниците и фарисеите “безумни и слепи”. Тази частица не е предадена в руския превод.
Проф. А. П. Лопухин
Μωροὶ καὶ τυφλοί (“безумни” – всъщност глупави – “и слепи”) указва на недомислието, глупостта, нелогичността и духовната слепота на фарисеите и книжниците. Дори от тяхната собствена гледна точка, човек би трябвало да разсъждава по друг начин. Както човекът винаги е по-важен от дрехите си, така и всяка къща и храм сами по себе си са по-важни от онези предмети, които служат само за украса. Γάρ (защото) показва, че изразът: “Кое стои по-горе: златото?” служи за доказателство, че Христос правилно е нарекъл книжниците и фарисеите “безумни и слепи”. Тази частица не е предадена в руския превод.