От Матея свето Евангелие – глава 21 – стих 42

Христос е наречен Камък по две причини. Първо – за вярващите в Него Той е здрава основа, и онези, които стоят върху нея, няма да станат жертва на измамни козни и няма да се поколебаят под натиска на гоненията. Второ – Христос е наречен Камък, защото нечестивците се разбиват напълно о този Камък. Както всяко нещо, което се удари в камък, се разбива, без да нанесе вреда на самия камък, така и всеки, който се опълчи срещу християнството, ще се разбие сам, без да може да го повреди. В този смисъл Христос е великият Камък.

„Всеки, който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне той, ще го смаже“ (Лука 20:18). Едно е да бъдеш разбит, съвсем друго – да бъдеш смачкан, защото при разбиването остават части, а това, което е смачкано, става на прах, от който вече нищо не може да се направи.

Ако някой падне върху Камъка, не камъкът го разбива – той сам се разбива в него. И затова това, което пада върху камъка, се разбива не толкова заради твърдостта на камъка, колкото според силата на самото падане.

За какъв камък се говори тук? Думите са взети от псалма от времето след плена (Пс. 117:22-23) и изричайки ги, псалмопевецът може би е имал предвид някакъв действителен факт, известен на него и на другите, който се е случил по време на строежа, но какъв точно, не се знае. Някои казват, че това е станало по време на строежа на някоя египетска пирамида, други – че е станало по време на строежа на втория храм в Йерусалим. Всичко това са предположения, които не се основават на нищо. Връзката на въпросния стих с предходните стихове ще бъде по-ясна, ако камъкът, поставен начело на ъгъла, бъде възприет като Самия Христос, изпратен от Бога да получи от лозарите плодовете, които те са събрали. Те убиват Божия Син, но Той, като Даниилов камък, не само става основа на ново лозе – Църквата, но и ще изпълни цялата земя (Дан. 2:35).