От Матея свето Евангелие – глава 21 – стих 32

Думите на Господа могат да се преформулират така: „Дори и Йоан да не беше дошъл при вас по пътя на праведността, а само да беше проповядвал кръщение на покаяние, вие пак трябваше да му повярвате – като свещенослужители и мъдреци, които не съдят по външен вид, а по дела. Ако не като на праведник, то поне като на човек, който говори истината. Какво значение има начинът на живот на проповедника за неговия слушател? Ако той живее порочно, той сам ще бъде осъден; но ако учи на добро – полза от това има за всички, които го слушат. Но Йоан дойде при вас именно по пътя на праведността – толкова явно, че неговото образцово поведение и ангелоподобен живот поразиха дори сърцата на митарите и блудниците, така че със страх и трепет те се обърнаха към вярата. А вашите сърца той не докосна. Сега разбирате защо митарите и блудниците по право ви изпреварват в Царството Божие?“

Следва ново обвинение: вие дори и след тях не повярвахте, въпреки че вие трябваше да го направите преди тях. А това, че не го направихте дори и след тях, не подлежи на никакво оправдание. Затова митарите получават голяма похвала, а вие – осъждане.

Йоан дойде при вас и вие не го приехте; той не дойде при митарите, а те го приеха. Но вас това не ви вразуми. Забележи колко много доказателства има тук – за похвала на митарите и за осъждане на юдеите. При вас дойде Йоан, казва Той, а не при тях; вие не повярвахте, но това не ги съблазни; те повярваха, но това не ви донесе никаква полза.

Припомнянето на историческото служение и дейност на Йоан е свързано със стих 24 и сякаш допълва мислите, изложени след този стих. Под “път на праведността” тук трябва да се разбира образ, път, обичай, метод.

„Не му повярвахте“ – не повярвали на това, което казвал и проповядвал. “Господ прилага отговора на началниците към собственото им поведение посредством противопоставянето. Те казвали, че волята на бащата е изпълнена от сина, който отначало не искал да отиде, но после отишъл на лозето. Но Кръстителят дошъл като проповедник на праведността, призовавайки хората да отидат на Божието лозе по пътя на покаянието, а те не се вслушали в проповедта му.

В това отношение те приличали на първия син от притчата, който казал: “Няма да отида”. Но за разлика от него, те не се покаяли след това и не се подчинили на призива на Кръстителя. От друга страна, митарите и блудниците също приличали на първия син, но са променили мнението си, когато Йоан е проповядвал и са се подчинили на призива му. Така митарите и блудниците изпреварват другите в Божието царство.

Смисълът на втората част на въпросния стих изглежда е: Но вие, като видяхте всичко това, не пожелахте да повярвате на Йоан, след като митарите и блудниците повярваха. Теофилакт казва в своето тълкувание: “И в днешно време мнозина дават обет на Бога и на Отца да станат монаси или свещеници, но след като дадат обет, не спазват усърдие, а други не са дали обет за монашески или свещенически живот, но водят живот като монаси или свещеници, така че послушни чеда се оказват те, защото изпълняват волята на Отца, въпреки че не са обещали нищо”.