От Матея свето Евангелие – глава 21 – стих 28

Кой друг, ако не Бог, създаде всички хора, като ги обичаше с бащинско чувство. Бог, Който предпочете да бъде обичан като Отец, вместо да всява страх като Господар, макар че по самата Си природа беше Господ?

Ето защо в началото на заповедите на Закона Той не каза: „И бой се от Господа, твоя Бог, с цялото си сърце“, а каза: „И обичай Господа, твоя Бог, с цялото си сърце“ (Втор. 6:5). Защото да лишиш хората от любов е характерно за господството, но не и за бащинството.

От двамата синове в тази притча по-големият символизира езичниците, защото те произлизат от своя баща Ной. По-малкият син символизира юдеите, произхождащи от Авраам. Като се обърна към първия, Господ каза: „Сине! Иди днес, работи в моето лозе“. „Днес“ се отнася за настоящия век. А как се обръщаше към Своите синове? Не лице в лице, като човек, а направо в сърцето, като Бог. Човекът само изпраща думи към ухото, а Бог влага разбиране в разума.

PG 56:849.

Първият въпрос при разглеждането на тази притча е: Има ли тя някаква връзка и каква е тя с предходните думи на Христос? Или това е нова реч и ново изобличение? Отговорът трябва да бъде даден в смисъл, че има, и това личи особено в стихове 31 и 32. Но тази връзка и отношение са изразени толкова фино, че враговете на Христос не са могли веднага да разберат за какво става дума, за кого се отнася притчата и каква връзка има с предишната реч. В речта на Христос в стихове 27-28 и следващите е трудно, ако не и невъзможно, да се предположи някакво прекъсване. Притчата, изложена само в Матей, тук е съвсем на мястото си и не може да бъде изкуствено пренесена другаде.

Дали синът, към когото бащата пръв отправя молбата си, е най-големият или най-малкият, не е известно.