От Матея свето Евангелие – глава 21 – стих 5

Всичко, което се случва, сочи към бъдещето, и под формата на притчови знамения сегашните събития предизобразяват бъдещите събития.

Господ овладява народите, сиянието на Неговата слава се приближава, умовете на народите се подчиняват на Него –
а Той е тук, възседнал ослицата!

За Него възвестяваха цяла поредица патриарси, пророци и апостоли. Патриарсите разстилат цялата си слава като одежди пред Господа (чрез своите поколения, имена и гоненията срещу тях
те пророчески посочваха пътя на Господа). Идейки към Него със сиянието на своето достойнство и поставяйки се под Неговото седло, те показват, че цялата им слава е посветена на подготовката за Неговото пришествие.

Пророците постилат със своите дрехи пътя на Грядущия. Още отдавна те пророкуваха за този път и за това, че по него народите ще последват Бога. Мнозина умряха и отдадоха себе си
за настилане на този път – те, сякаш събличайки одеждите си,
разстлаха ги по него.

И апостолите, след като положиха одеждите си, постилаха пътя със срязани от дърветата клони. Но това не беше просто благочестив човешки жест. Защото може да изглежда, че клоните пречат на Идущия и затрудняват Неговото движение.

Но дори и в това се разкрива смисълът на пророчеството и се възвестява образът на бъдещето.

Тези клони представляват безплодните народи или плодовете на народи, които нямат вяра. Апостолите ги отрязват, постилайки пътя пред Господа – те подготвят идването на Спасителя.

Коментари върху Евангелието от Матей

Седейки върху ослица и младото ѝ осле, Той влезе в храма и с това обедини езичниците с юдеите. Но, пророчески знаейки, че юдеите, поради своята поквареност, ще говорят против влизането на Христос в храма, Той предсказа, че чрез този знак юдеите ще разпознаят своя Цар: “Ето, твоят Цар идва при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал ослица и младо осле, син на подяремна.“ (Зах. 9:9)

Изразът „ето“ е указание – знак за насочване на вниманието. Тоест не просто гледайте своя Цар, но размишлявайте за всичко с духовен разум. Осмисляйте делата на Неговите добродетели, а не само външните им проявления.

Защото ако разглеждате само външното, по силата на човешката природа ще останете разочаровани. Но ако гледате на Неговите дела, тогава ще бъдете спасени чрез Божията сила.

А ето, пророкът, живял много преди това, с духовното си зрение видя Онзи, Който още не беше роден, и изрече „ето“, за да покаже, че Този, за Когото говореше, съществуваше още преди да се роди. Затова вие, юдеи, когато Го виждате в храма, не бъдете надменни спрямо Него, не казвайте: „Кажи ни, с каква власт вършиш това?“ „Кой Ти даде тази власт?“ (Лука 20:2) А напротив: „Ето, твоят Цар идва при тебе, праведен и спасяващ, кротък.“ 

Не размишлявайте с каква власт Той върши тези неща, а разгледайте дали може да ги върши. Вярвайте и не Го изпитвайте. „Ето, твоят Цар идва при тебе, праведен и спасяващ, кротък.“

Не казвайте: „Нямаме друг цар, освен кесаря.“ (Йоан 19:15), а по-скоро: „Ето, твоят Цар идва при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал ослица и младо осле, син на подяремна.“

Ако разбираш, Той идва при тебе. Ако не разбираш, Той идва против тебе.

(Срв. Йоан 12:15 – почти в същата връзка).

Много насмешки е имало в различни времена по отношение на тези стихове, поместени в Матей. Например Щраус осмива разказа на евангелиста, като казва, че двама ученици, изпратени от Христос във Витфагия, по Негова заповед довели оттам ослица и осле, и на двете животни сложили дрехите си и поставили Иисус върху тях. Когато помислим, казва Щраус, как Иисус е яздил едновременно на двете животни (не може да се говори за редуване на едното и другото животно на такова кратко разстояние), то разсъдъкът ни мълчи, а и не можем да разсъждаваме, докато не се запознаем по-точно с цитирания от евангелиста откъс от пророка. Всеки, който познава еврейската поезия, знае, че тук не става дума за две животни, а за едно и също. Отначало то се нарича осел, а след това се определя като осле. Написалият първото евангелие е знаел това също толкова добре, колкото и вие, но тъй като той е видял в това място от книгата на пророк Захария пророчество за Христос, то този път той поискал да го приеме буквално и е помислил, че тук се говори за две животни. Ако по този начин оправдал предсказанието, то той смятал, че така е изпълнил своя дълг и не си поставял за цел да изяснява въпроса как е било възможно единият Месия да пътува на два осела.

Но критикът греши, защото ако в пророчеството на Захария не става дума за ослица, то и Матей не променя пророчеството така, че да се получи необходимото значение. Руският превод на пророческия текст (“на ослица”) от Вулгата (super asinam) не е точен, но славянският (“на ослица и жребче”) е точен. На гръцки ἐπὶ ὄνου – без члена думата може да се разбира както в смисъл на осел, така и на ослица. Така като цяло Матей е съгласен както с еврейския, така и с гръцкия текст на Зах. 9:9. Вярно е, че в Седемдесетте вместо ἐπὶ ὄνου, както е при Матей, е използвано ἐπὶ ὑποζυγίου καὶ πώλου νέου и това вероятно е станало причина за замяната на “осле” с “ослица” в руския превод и Вулгата.

Думата ὑποζυγίου може да показва, че Матей цитира превода на Седемдесетте; но неговият цитат се различава в детайли както от еврейския, така и от гръцкия текст. От казаното дотук може да се види, че ако евангелистът е искал да потвърди старозаветния цитат от пророк Захария с помощта на измислено от него събитие, не е било необходимо да добавя ослица към ослето. Ако той съобщава за събитието по различен начин, това не се налага от пророческия текст, а от историческата действителност.

Всъщност ето какво според нас се е случило. Както мисълта ни се потвърждава или коригира от действителността, така и пророчеството може да бъде потвърдено и коригирано от нея. Според мисълта на пророка е трябвало да бъде еди какво си, но в действителност е било така. Действителността не противоречала на пророчеството, но последното получило в нея напълно оригинално и напълно непредвидено потвърждение.

Свидетелството на Йоан, че не ὄνος (“осел”), а малко магаренце (ὀνάριον – Йоан 12:14) е било доведено при Христос, изчиства всички недоумения. Ясно е, че то е било все още малко осле, което не е било отбито от майка си. Очевидно тя е била необходима, за да може то да бъде накарано да върви. Тук няма нужда да търсим някакво особено символично значение. Но самият факт, че Спасителят язди младо, необяздено магаре, е много интересен и характерен. Колкото и внушително да е било народното движение, започнало по онова време около Христос, Самият Той е бил толкова кротък, че не е яздил на кон (като завоевателите) или дори на голямо магаре, а на осле, син на подяремница (срв. казаното за снаряжението на царете Изх. 15:1, 4; Втор. 17:16; Пс. 19:8; Ис. 31:1-3).