(срв. Марк.10:24-25; Лук.18:25). Според Марк Спасителят първо повторил казаното от Него за трудността на богатия да влезе в Небесното Царство, предвид това, че учениците “се смаяха от думите Му” (“ужасиха” в руския превод), и едва след това добавил присъстващото при всички синоптици поучение. Очевидно тук Христос само пояснява предишното Си изказване с помощта на пример. Във всички синоптици се среща κάμηλος, камила. В някои ръкописи обаче се чете κάμιλος, което се обяснява като παχὺ σχοινίον, дебело корабно въже. Вариации в...
(срв. Марк.10:24-25; Лук.18:25).
Според Марк Спасителят първо повторил казаното от Него за трудността на богатия да влезе в Небесното Царство, предвид това, че учениците “се смаяха от думите Му” (“ужасиха” в руския превод), и едва след това добавил присъстващото при всички синоптици поучение.
Очевидно тук Христос само пояснява предишното Си изказване с помощта на пример. Във всички синоптици се среща κάμηλος, камила. В някои ръкописи обаче се чете κάμιλος, което се обяснява като παχὺ σχοινίον, дебело корабно въже. Вариации в предаването на по-нататъшния израз “през иглени уши” (в Матей – διὰ τρυπήματος ῥαφίδος; в Марк – διὰ τρυμαλίας τῆς ῥαφίδος; в Лука – διὰ τρήματος βελόνης; всички тези изрази имат едно и също значение), във всеки случай показват, че трудността на тези думи на Спасителя е била усетена още в древността.
Съществуват много спорове относно значението на тези изрази. Лайтфут и други са показали, че това е поговорка, открита в Талмуда, с която се обозначава трудност. Само че в Талмуда не се говори за камила, а за слон. Така на едно място за сънищата се казва, че по време на сън не можем да видим неща, които не сме виждали преди, като златна палма или слон, който минава през иглени уши. На един човек, който бил направил нещо, което изглеждало нелепо или дори невероятно, било казано: “ти сигурно принадлежиш към Помбедите (юдейска школа във Вавилон), които могат да накарат слон да мине през иглено ухо”. В Корана има подобни изрази, но слонът е заменен с камила. И дори в Индия има пословици “слон, който минава през малка врата” или “през иглени уши”.
В този смисъл разбират думите на Спасителя много от най-новите екзегети. Мнението, че под “иглени уши” трябва да се разбират тесни и ниски порти, през които камилите не могат да преминат, днес се смята за погрешно. Още по-малко вероятно е мнението, появило се още в древността, че под камила тук трябва да се разбира въже. Промяната на κάμηλος в κάμιλος е произволна. Κάμιλος е толкова рядка дума, че дори може да се смята за несъществуваща в гръцкия език; тя не се среща в добрите гръцки речници, макар че трябва да се каже, че метафората за въже, което трудно се прокарва през иглени уши, би могла да бъде малко по-естествена от тази за камила, която не може да мине през иглени уши.
Но каквото и тълкуване да приемем, основната трудност не е в това, а в целта, с която е използвана тази странна метафора. Дали Христос е искал да изтъкне пълната невъзможност богатите да влязат в Небесното Царство? Дали е искал да каже, че както е невъзможно камила да мине през иглени уши, така е невъзможно богат човек да влезе в Божието царство? Но Авраам е бил “много богат с добитък, сребро и злато” (Бит. 13:2) и въпреки това, според думите на Самия Спасител, това не му е попречило да влезе в Божието царство ( Лук. 13:28; срв. Лук. 16:22-23, 26; Йоан 8:56 и др.). Освен това е трудно да се предположи, че речта на Спасителя се отнася само за този богат човек, който току-що си е тръгнал от Него; тогава πλούσιον би била поставена с член, който не се среща в трите синоптични книги. Ако накрая приемем думите на Спасителя в буквалния им смисъл, ще трябва да признаем, че те трябва да служат (и изглежда, че служат) като параван за всякакви социалистически доктрини и пролетариат. Всеки, който притежава някаква собственост и не се е записал като пролетарий, не може да влезе в Небесното царство. В коментарите не намираме отговор на тези въпроси, те трябва да се смятат за неразрешени досега, а думите на Христос – за недостатъчно ясни. Възможно е тук да е изразено общото новозаветно виждане за богатството като пречка за служене на Бога (срв. Мат. 6:24; Лук. 16:13). Но изглежда, че най-вероятното обяснение е следното. Новият Завет поставя на първо място служението на Бога и на Христос, резултат от което може да бъде ползването на външни блага (Мат. 6:33). Но богаташът, който поставя на първо място службата на мамона и едва на последно място – следването и служението на Христос, или дори изобщо не прави последното, наистина трудно може да стане наследник на Небесното Царство.
Проф. А. П. Лопухин
(срв. Марк.10:24-25; Лук.18:25).
Според Марк Спасителят първо повторил казаното от Него за трудността на богатия да влезе в Небесното Царство, предвид това, че учениците “се смаяха от думите Му” (“ужасиха” в руския превод), и едва след това добавил присъстващото при всички синоптици поучение.
Очевидно тук Христос само пояснява предишното Си изказване с помощта на пример. Във всички синоптици се среща κάμηλος, камила. В някои ръкописи обаче се чете κάμιλος, което се обяснява като παχὺ σχοινίον, дебело корабно въже. Вариации в предаването на по-нататъшния израз “през иглени уши” (в Матей – διὰ τρυπήματος ῥαφίδος; в Марк – διὰ τρυμαλίας τῆς ῥαφίδος; в Лука – διὰ τρήματος βελόνης; всички тези изрази имат едно и също значение), във всеки случай показват, че трудността на тези думи на Спасителя е била усетена още в древността.
Съществуват много спорове относно значението на тези изрази. Лайтфут и други са показали, че това е поговорка, открита в Талмуда, с която се обозначава трудност. Само че в Талмуда не се говори за камила, а за слон. Така на едно място за сънищата се казва, че по време на сън не можем да видим неща, които не сме виждали преди, като златна палма или слон, който минава през иглени уши. На един човек, който бил направил нещо, което изглеждало нелепо или дори невероятно, било казано: “ти сигурно принадлежиш към Помбедите (юдейска школа във Вавилон), които могат да накарат слон да мине през иглено ухо”. В Корана има подобни изрази, но слонът е заменен с камила. И дори в Индия има пословици “слон, който минава през малка врата” или “през иглени уши”.
В този смисъл разбират думите на Спасителя много от най-новите екзегети. Мнението, че под “иглени уши” трябва да се разбират тесни и ниски порти, през които камилите не могат да преминат, днес се смята за погрешно. Още по-малко вероятно е мнението, появило се още в древността, че под камила тук трябва да се разбира въже. Промяната на κάμηλος в κάμιλος е произволна. Κάμιλος е толкова рядка дума, че дори може да се смята за несъществуваща в гръцкия език; тя не се среща в добрите гръцки речници, макар че трябва да се каже, че метафората за въже, което трудно се прокарва през иглени уши, би могла да бъде малко по-естествена от тази за камила, която не може да мине през иглени уши.
Но каквото и тълкуване да приемем, основната трудност не е в това, а в целта, с която е използвана тази странна метафора. Дали Христос е искал да изтъкне пълната невъзможност богатите да влязат в Небесното Царство? Дали е искал да каже, че както е невъзможно камила да мине през иглени уши, така е невъзможно богат човек да влезе в Божието царство? Но Авраам е бил “много богат с добитък, сребро и злато” (Бит. 13:2) и въпреки това, според думите на Самия Спасител, това не му е попречило да влезе в Божието царство ( Лук. 13:28; срв. Лук. 16:22-23, 26; Йоан 8:56 и др.). Освен това е трудно да се предположи, че речта на Спасителя се отнася само за този богат човек, който току-що си е тръгнал от Него; тогава πλούσιον би била поставена с член, който не се среща в трите синоптични книги. Ако накрая приемем думите на Спасителя в буквалния им смисъл, ще трябва да признаем, че те трябва да служат (и изглежда, че служат) като параван за всякакви социалистически доктрини и пролетариат. Всеки, който притежава някаква собственост и не се е записал като пролетарий, не може да влезе в Небесното царство. В коментарите не намираме отговор на тези въпроси, те трябва да се смятат за неразрешени досега, а думите на Христос – за недостатъчно ясни. Възможно е тук да е изразено общото новозаветно виждане за богатството като пречка за служене на Бога (срв. Мат. 6:24; Лук. 16:13). Но изглежда, че най-вероятното обяснение е следното. Новият Завет поставя на първо място служението на Бога и на Христос, резултат от което може да бъде ползването на външни блага (Мат. 6:33). Но богаташът, който поставя на първо място службата на мамона и едва на последно място – следването и служението на Христос, или дори изобщо не прави последното, наистина трудно може да стане наследник на Небесното Царство.