(срв. Марк 10:19; Лук. 18:20). Въпросът “кои?” не се появява в нито един друг синоптик, освен в Матей. Редът на заповедите е един и същ при Марк и Лука, но различен при Матей. Марк добавя: “не увреждай”. На пръв поглед изглежда малко странно, че младежът, който твърди, че е “спазвал всичко това от младостта си” (стих 20), в отговор на поканата на Христос да спазва заповедите, пита: “кои?” Сякаш не е знаел дали заповедите са били дадени и какви са...
Въпросът “кои?” не се появява в нито един друг синоптик, освен в Матей. Редът на заповедите е един и същ при Марк и Лука, но различен при Матей. Марк добавя: “не увреждай”.
На пръв поглед изглежда малко странно, че младежът, който твърди, че е “спазвал всичко това от младостта си” (стих 20), в отговор на поканата на Христос да спазва заповедите, пита: “кои?” Сякаш не е знаел дали заповедите са били дадени и какви са били точно! Но въпросът на младежа става разбираем, ако приемем, че той не е очаквал Христос да отговори по този конкретен начин. Младежът не е смятал, че Христос ще му каже това, което той е знаел толкова добре, изпълнявал е толкова добре и въпреки това не е бил доволен от него. Тук се сблъскваме с едно много интересно qui pro quo. Младежът си мисли едно, а Христос му казва друго. Младежът очаква да чуе от новия велик и благ Учител за някакви нови заповеди, като тези, дадени например в Проповедта на планината; а Христос му казва, че трябва да изпълни това, което вече е изпълнил.
Трудно е да се отговори на въпроса защо Иисус Христос избира (според Матей) само шестте заповеди от старозаветния закон, пропускайки 1-4 от Десетте заповеди. Обясненията, че този избор е бил съобразен с нравственото състояние на самия младеж, който, мислейки, че спазва заповедите, всъщност е нарушавал изброените от Христос, са трудни за приемане, просто защото не знаем почти нищо за това.
От тона на разказа и контекста съвсем не можем да предположим, че младежът е бил обременен с грехове като убийство, прелюбодейство, кражба, лъжесвидетелстване, неуважение към баща си и майка си и враждебност към ближните си. Може ли такъв човек да бъде архонт (началник)? От всичко личи, че той не е бил такъв. Също така не може да се предположи, че посочването от Христос именно на тези заповеди, а не на други, е било просто въпрос на случайност, т.е., с други думи, просто набор от думи. Следователно единственото, което ни остава, е да предположим, че, напротив, младежът е бил особено загрижен, особено ревностен, за да изпълни точно тези заповеди, които Христос е посочил, и Неговият отговор, ако може така да се изразим, е имал за цел не да каже нещо ново в сравнение с това, което вече било добре известно от старозаветния закон. Във всеки случай това тълкуване се подкрепя добре от по-нататъшното заявление на младежа (ст. 20), че той “е опазил всичко това”. Какво друго му липсва?
Самите заповеди, изброени от Христос, са съкращение на Десетте заповеди и на други места в старозаветния закон (Изх. 20:12-16; Лев. 19:18; Втор. 5:16-20).
Проф. А. П. Лопухин
(срв. Марк 10:19; Лук. 18:20).
Въпросът “кои?” не се появява в нито един друг синоптик, освен в Матей. Редът на заповедите е един и същ при Марк и Лука, но различен при Матей. Марк добавя: “не увреждай”.
На пръв поглед изглежда малко странно, че младежът, който твърди, че е “спазвал всичко това от младостта си” (стих 20), в отговор на поканата на Христос да спазва заповедите, пита: “кои?” Сякаш не е знаел дали заповедите са били дадени и какви са били точно! Но въпросът на младежа става разбираем, ако приемем, че той не е очаквал Христос да отговори по този конкретен начин. Младежът не е смятал, че Христос ще му каже това, което той е знаел толкова добре, изпълнявал е толкова добре и въпреки това не е бил доволен от него. Тук се сблъскваме с едно много интересно qui pro quo. Младежът си мисли едно, а Христос му казва друго. Младежът очаква да чуе от новия велик и благ Учител за някакви нови заповеди, като тези, дадени например в Проповедта на планината; а Христос му казва, че трябва да изпълни това, което вече е изпълнил.
Трудно е да се отговори на въпроса защо Иисус Христос избира (според Матей) само шестте заповеди от старозаветния закон, пропускайки 1-4 от Десетте заповеди. Обясненията, че този избор е бил съобразен с нравственото състояние на самия младеж, който, мислейки, че спазва заповедите, всъщност е нарушавал изброените от Христос, са трудни за приемане, просто защото не знаем почти нищо за това.
От тона на разказа и контекста съвсем не можем да предположим, че младежът е бил обременен с грехове като убийство, прелюбодейство, кражба, лъжесвидетелстване, неуважение към баща си и майка си и враждебност към ближните си. Може ли такъв човек да бъде архонт (началник)? От всичко личи, че той не е бил такъв. Също така не може да се предположи, че посочването от Христос именно на тези заповеди, а не на други, е било просто въпрос на случайност, т.е., с други думи, просто набор от думи. Следователно единственото, което ни остава, е да предположим, че, напротив, младежът е бил особено загрижен, особено ревностен, за да изпълни точно тези заповеди, които Христос е посочил, и Неговият отговор, ако може така да се изразим, е имал за цел не да каже нещо ново в сравнение с това, което вече било добре известно от старозаветния закон. Във всеки случай това тълкуване се подкрепя добре от по-нататъшното заявление на младежа (ст. 20), че той “е опазил всичко това”. Какво друго му липсва?
Самите заповеди, изброени от Христос, са съкращение на Десетте заповеди и на други места в старозаветния закон (Изх. 20:12-16; Лев. 19:18; Втор. 5:16-20).