“Мъчителите, които извършват изтезанията, представляват някаква чужда институция и ни навеждат на мисълта, че действието в притчата се развива в някоя от източните монархии, а не в Юдея” (Тренч). Равинските закони по отношение на събирането на дългове са били много по-снизходителни в сравнение с тази очевидно сурова (римска или иродианова) разпоредба за длъжника. Ако някой дължал пари или натура на храма, имуществото му можело да бъде подложено на опис или конфискация, но на длъжника се оставяла част от имуществото, необходима...
“Мъчителите, които извършват изтезанията, представляват някаква чужда институция и ни навеждат на мисълта, че действието в притчата се развива в някоя от източните монархии, а не в Юдея” (Тренч). Равинските закони по отношение на събирането на дългове са били много по-снизходителни в сравнение с тази очевидно сурова (римска или иродианова) разпоредба за длъжника. Ако някой дължал пари или натура на храма, имуществото му можело да бъде подложено на опис или конфискация, но на длъжника се оставяла част от имуществото, необходима за прехраната. Такъв трябвало да бъде случаят между обикновения кредитор и длъжника (вж. Едершейм. Животът и времето на Иисус Месията, 1892 г., том 2, стр. 295).
Римокатолиците се опитват чрез този стих да потвърдят своята доктрина за чистилището, “сякаш тези думи обозначават някаква граница, отвъд която наказанието няма да се простира, но този израз е обичайна поговорка и означава само, че престъпникът сега трябва да изпита най-голямата строгост на закона, съд без милост, безкрайно плащане на вечен дълг” (Тренч).
В този израз на Спасителя няма учение за чистилището. Но тук има някаква трудност, която не е лесно да бъде разрешена. Дългът вече е бил опростен от царя на длъжника и оттук възниква въпросът: utrum peccata semel dimissa redeant (веднъж опростени грехове, не се ли вменяват отново)? На това се отговаря, че формата на притчата се определя от нейния духовен смисъл. Този, който се отдалечава от състоянието на благодат, влиза в състоянието на осъждане.
Проф. А. П. Лопухин
“Мъчителите, които извършват изтезанията, представляват някаква чужда институция и ни навеждат на мисълта, че действието в притчата се развива в някоя от източните монархии, а не в Юдея” (Тренч). Равинските закони по отношение на събирането на дългове са били много по-снизходителни в сравнение с тази очевидно сурова (римска или иродианова) разпоредба за длъжника. Ако някой дължал пари или натура на храма, имуществото му можело да бъде подложено на опис или конфискация, но на длъжника се оставяла част от имуществото, необходима за прехраната. Такъв трябвало да бъде случаят между обикновения кредитор и длъжника (вж. Едершейм. Животът и времето на Иисус Месията, 1892 г., том 2, стр. 295).
Римокатолиците се опитват чрез този стих да потвърдят своята доктрина за чистилището, “сякаш тези думи обозначават някаква граница, отвъд която наказанието няма да се простира, но този израз е обичайна поговорка и означава само, че престъпникът сега трябва да изпита най-голямата строгост на закона, съд без милост, безкрайно плащане на вечен дълг” (Тренч).
В този израз на Спасителя няма учение за чистилището. Но тук има някаква трудност, която не е лесно да бъде разрешена. Дългът вече е бил опростен от царя на длъжника и оттук възниква въпросът: utrum peccata semel dimissa redeant (веднъж опростени грехове, не се ли вменяват отново)? На това се отговаря, че формата на притчата се определя от нейния духовен смисъл. Този, който се отдалечава от състоянието на благодат, влиза в състоянието на осъждане.