ако ли пък не послуша тях, обади на църквата; но, ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар.
ако ли пък не послуша тях, обади на църквата; но, ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар.
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
Бидейки свидетели, хората, споменати в предишния стих, трябва също да убеждават и да съдействат за помирението. Ако убеждаваният не ги послуша, обиденият може да отиде в църквата и да постави въпроса пред нея. Какво се има предвид тук под църква?
Смятали са, че това е еврейската “кагал” или синагога. Това мнение се основавало на обстоятелството, че по времето, когато Спасителят е говорил, все още не е имало християнска църква и че Той е можел да използва тази дума само в юдейски смисъл, защото в противен случай речта Му щяла да бъде неразбираема за слушателите Му.
На това се възразява, че Той никога не е наричал синагогата църква, и дори един път не е използвал думата “синагога”. Може ли да се мисли, че Спасителят тук има предвид еврейската синагога, особено от връзката на стих 17 със следващите стихове 18 – 20? От последните е съвсем очевидно, че тук наистина не се говори за никаква синагога. Няма никакво съмнение, че Христос тук е разбирал и е могъл да има предвид единствено Своята собствена Църква като общество от вярващи, и тази Негова реч е била разбрана от учениците Му (на които Той всъщност говори сега), защото за Църквата вече е говорено малко по-рано (Матей 16:18). Но този въпрос веднага е последван от друг. Дали Спасителят тук има предвид Църквата като общество от вярващи в тяхната цялост или само “предстоятелите на Църквата”? Може да се каже, че последното тълкуване се е утвърдило още в древността. “Съобщи на Църквата, тоест на представителите” `св. Йоан Златоуст. “Той нарича църква предстоятелите на Църквата, състояща се от верните” (Евтимий Зигабен). Така са мислили и много други древни гръцки и латински тълкуватели.
„Като езичник и митар“. За Самия Христос езичниците и митарите не са били погинали хора и Той не казвал, , че всички задължения и отношения с тях трябва да бъдат прекъснати (вж. Мат. 8:5 – 13; 9:9 – 13). Но „разделителната линия“ между членовете на Църквата и осъдените от нея трябва все пак да бъде прокарана. Августин казва: не го считай за един от твоите братя, но и не бива да си небрежен към неговото спасение, защото макар и да не включваме езичниците към числото на братята, ние винаги се грижим за спасението им.