От Матея свето Евангелие – глава 18 – стих 10

В отговор на недоумението ти как Ангелите предстоят пред Бога, когото никога не са видели в същността Му; как узнават волята Му; и как дяволът може да се яви сред тях пред Бога – трябва най-напред да кажем, че това е над силата на човешкия разум. Само на Бога и на самите Ангели е известно по какъв начин те стоят пред Него. Може би това е открито и на онези хора, които, като Ангелите, живеят ангелски живот на земята и са удостоени от Бога да получат такова знание. Но как бихме могли ние, земните, да постигнем с ума си тайните за безплътните и за онова, което превъзхожда естеството ни?

Все пак, доколкото можем да разберем от Свещеното Писание, казваме: Ангелите предстоят пред Бога с божествена любов, със съсредоточено съзерцание и с пламенен копнеж около Него. Те не стоят пред Него телесно или на място, защото Бог е безпределен и над всичко сътворено, а пребивават близо до Него чрез любовта, чрез общението с Него и чрез това, че се изпълват от Божието сияние и ослепителна светлина. Защото и самите Ангели не виждат Бога в Неговата същност, понеже и за тях, както за всички твари, Той е по природа невидим и непостижим. Те не могат да видят Онзи, който е над тяхното сътворено естество. (Отговори на някои въпроси. Въпрос 3)

Този стих съдържа «удивително красивата мисъл, че малките като такива се ползват с особена защита от Бога, която им се дава от Ангелите-посредници, гледащи Божието лице“. Затова опитите да се добави и измени тази мисъл, така че под „малките“ да се разбират само „вярващите в Моето име“ или „пребиваващите в Църквата“ (както е в 6 стих), представляват ограничения, които не съответстват на общата мисъл на Христос и на общия тон на Неговата реч. Неговата мисъл е, че нито физически, нито духовно „малките“ не, само че не трябва да бъдат съблазнявани, но дори не следва да се отнасяме високомерно и с презрение към тях. Ето едно много фино продължение на отговора на въпроса, кой е по-голям в Царството Небесно. Тъй като най-големи от всички са „малките“, то е погрешно да ги омаловажаваме и унижаваме.

Тълкуванието, че Христос е заимствал тези образи от съществуващата тогава юдейска ангелология и че думите Му имат повече или по-малко паралели в обичаите на тогавашния придворен живот при царете (ср. 3 Цар. 10:8; 4Цар. 25:19; Ест.1:14; Мат.5:8; Евр.12:14), всъщност нищо не обясняват. По-близки към евангелските изрази са Тов.12:15; Дан.9:13, 20–21. По-правилно е да се мисли, че тук става дума за ново учение за Ангелите, самостоятелна мисъл за тях, изразявана от Христос и Неговите апостоли на много места в Новия Завет и представляваща собствена, оригинална новозаветна ангелология, макар че може би има известна формална прилика със старозаветната и  юдейската ангелология. Във всеки случай, мисълта че „малките“ имат Ангели, които ги се застъпват за тях пред Бога, не се среща никъде именно в такъв вид, както в Новия Завет. Под „малки“ е необходимо, най-вероятно, да разбираме децата, които служат като образ за поучаване и назидание за възрастните. Ние не бива да „съблазняваме“  тези „малки“, а „да подражаваме на Ангелите и на тяхната грижа за тези малките“.

„Гледат лицето на Небесния Отец“ – означава, че се намират в особена близост до Бога.