(срв. Марк.9:19; Лук.9:41). Подробностите от Марк.9:20-24 са пропуснати в Матей. Йероним, Хиларий, Йоан Златоуст, Теофилакт и др. отнасят изобличителните думи на Иисус Христос към бащата на болния младеж и към юдеите и книжниците, които са били в подножието на планината. Но тези мнения на древните тълкуватели са отхвърлени от новите екзегети, които казват, че тук Иисус Христос не порицава книжниците, а учениците Си, защото не са могли да излекуват момчето. Но защо Той не говори директно за учениците, а за...
(срв. Марк.9:19; Лук.9:41).
Подробностите от Марк.9:20-24 са пропуснати в Матей. Йероним, Хиларий, Йоан Златоуст, Теофилакт и др. отнасят изобличителните думи на Иисус Христос към бащата на болния младеж и към юдеите и книжниците, които са били в подножието на планината. Но тези мнения на древните тълкуватели са отхвърлени от новите екзегети, които казват, че тук Иисус Христос не порицава книжниците, а учениците Си, защото не са могли да излекуват момчето. Но защо Той не говори директно за учениците, а за “неверен и извратен род”, т.е. за живеещите тогава хора, за поколението като цяло? Защото, отговарят те, липсата на активна вяра у учениците ги поставяла наравно с останалите хора от поколението на Христовите съвременници.
“Чрез суровото изобличение учениците са причислени към тълпата. Това, че тук се имат предвид учениците, се вижда от стих 20: бащата на болния имал вяра и затова молил за помощ. Силните изрази γενεὰ ἄπιστος καὶ διεστραμμένη (буквално: “невярно и развратено поколение”) могат да се обяснят с противопоставянето на вярата на бащата, а очевидно и на другите, които са поискали помощ, с тази на учениците”. (Бенгел)
Проф. А. П. Лопухин
(срв. Марк.9:19; Лук.9:41).
Подробностите от Марк.9:20-24 са пропуснати в Матей. Йероним, Хиларий, Йоан Златоуст, Теофилакт и др. отнасят изобличителните думи на Иисус Христос към бащата на болния младеж и към юдеите и книжниците, които са били в подножието на планината. Но тези мнения на древните тълкуватели са отхвърлени от новите екзегети, които казват, че тук Иисус Христос не порицава книжниците, а учениците Си, защото не са могли да излекуват момчето. Но защо Той не говори директно за учениците, а за “неверен и извратен род”, т.е. за живеещите тогава хора, за поколението като цяло? Защото, отговарят те, липсата на активна вяра у учениците ги поставяла наравно с останалите хора от поколението на Христовите съвременници.
“Чрез суровото изобличение учениците са причислени към тълпата. Това, че тук се имат предвид учениците, се вижда от стих 20: бащата на болния имал вяра и затова молил за помощ. Силните изрази γενεὰ ἄπιστος καὶ διεστραμμένη (буквално: “невярно и развратено поколение”) могат да се обяснят с противопоставянето на вярата на бащата, а очевидно и на другите, които са поискали помощ, с тази на учениците”. (Бенгел)
(срв. Марк. 9:25; Лук. 9:42).