(Срв. Марк. 9:8 – със съществено различие в изказа). Ето една малка подробност, която показва реалността на събитието. Това, което би било по-важно и интересно за нас, евангелистите премълчават. В конкретния случай би било достатъчно, ако евангелист Матей беше завършил беседата си със стих 7. Но той не го прави, а добавя стих 8, в който живо описва случилото се. Историческата достоверност на събитието се признава напълно от най-добрите екзегети. То е свързано по определен начин с това, което се...
(Срв. Марк. 9:8 – със съществено различие в изказа).
Ето една малка подробност, която показва реалността на събитието. Това, което би било по-важно и интересно за нас, евангелистите премълчават. В конкретния случай би било достатъчно, ако евангелист Матей беше завършил беседата си със стих 7. Но той не го прави, а добавя стих 8, в който живо описва случилото се.
Историческата достоверност на събитието се признава напълно от най-добрите екзегети. То е свързано по определен начин с това, което се е случило по-рано, т.е. с изповедта на Петър, и има тясна връзка с това, което следва. Събитието на преобразяването на Христос не може да се извади от контекста, без да се създаде празнина. Разказът на синоптиците, който е напълно последователен във всички детайли, се потвърждава от един намек на четвъртия евангелист, който, наистина, не говори директно за Преображението, въпреки че сам е бил негов свидетел, но ясно загатва за него (Йоан 1:14). Другият очевидец го съобщава директно (2 Петр. 1:16-18): “станахме очевидци на Неговото величие. Защото Той прие от Бога Отца чест и слава, когато от великолепната слава дойде към Него такъв глас: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”.
Едершейм коментира разказа за Преображението така: “Едно поне е несъмнено: ако разказът е истинен, то в него не става дума за субективно видение без обективна реалност. Но в такъв случай би било не само трудно, но и невъзможно да отделим едната част от разказа от другата – явяването на Мойсей и Илия и Преображението на Господ – и да припишем обективна реалност на второто, а първото да смятаме само за видение.”
Проф. А. П. Лопухин
(Срв. Марк. 9:8 – със съществено различие в изказа).
Ето една малка подробност, която показва реалността на събитието. Това, което би било по-важно и интересно за нас, евангелистите премълчават. В конкретния случай би било достатъчно, ако евангелист Матей беше завършил беседата си със стих 7. Но той не го прави, а добавя стих 8, в който живо описва случилото се.
Историческата достоверност на събитието се признава напълно от най-добрите екзегети. То е свързано по определен начин с това, което се е случило по-рано, т.е. с изповедта на Петър, и има тясна връзка с това, което следва. Събитието на преобразяването на Христос не може да се извади от контекста, без да се създаде празнина. Разказът на синоптиците, който е напълно последователен във всички детайли, се потвърждава от един намек на четвъртия евангелист, който, наистина, не говори директно за Преображението, въпреки че сам е бил негов свидетел, но ясно загатва за него (Йоан 1:14). Другият очевидец го съобщава директно (2 Петр. 1:16-18): “станахме очевидци на Неговото величие.
Защото Той прие от Бога Отца чест и слава, когато от великолепната слава дойде към Него такъв глас: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”.
Едершейм коментира разказа за Преображението така: “Едно поне е несъмнено: ако разказът е истинен, то в него не става дума за субективно видение без обективна реалност. Но в такъв случай би било не само трудно, но и невъзможно да отделим едната част от разказа от другата – явяването на Мойсей и Илия и Преображението на Господ – и да припишем обективна реалност на второто, а първото да смятаме само за видение.”