Думата “затова” (διὰ τοῦτο) се приема от някои като отнасяща се до предишното учение в притчите като цяло: “понеже ви казах как трябва да се разбират притчите, трябва да знаете, че всеки книжник” и т.н. Други свързват διὰ τοῦτο с предходния въпрос на Спасителя: “затова Аз попитах, че всеки книжник” и т.н. Според Августин διὰ τοῦτο се отнася само до притчата за съкровището (стих 44). Но най-естествено е, както правят повечето тълкуватели, διὰ τοῦτο да се отнесе към непосредствено предшестващия...
Думата “затова” (διὰ τοῦτο) се приема от някои като отнасяща се до предишното учение в притчите като цяло: “понеже ви казах как трябва да се разбират притчите, трябва да знаете, че всеки книжник” и т.н. Други свързват διὰ τοῦτο с предходния въпрос на Спасителя: “затова Аз попитах, че всеки книжник” и т.н. Според Августин διὰ τοῦτο се отнася само до притчата за съкровището (стих 44). Но най-естествено е, както правят повечето тълкуватели, διὰ τοῦτο да се отнесе към непосредствено предшестващия отговор на учениците. Смисълът на цялата тази беседа може да се разбере от следната перифраза: “понеже казвате, че сте разбрали всичко това, затова ще ви съобщя, че не само Аз, но и всеки човек, който е усвоил истините на Небесното Царство, може да се уподоби на своя учител, т.е. на Мен, и да използва и старото, и новото, за да обясни новите истини”. Тази мисъл е обяснена с образа, в който духовният стопанин, т.е. духовният учител, е сравнен с обикновен стопанин, който при нужда взема и стари, и нови неща от склада си и ги използва според необходимостта.
В Христовите притчи можем да различим новото от старото. Старото са познатите образи, които Той използва: сеяч, семе, плевели, съкровище, бисери и т.н. Новото принадлежи на Него и засега е разбираемо само за учениците Му – това са новите нравствени истини, обяснени в притчите. Затова тук Той просто посочва нов метод на Своето учение, който трябва да бъде усвоен от всеки книжник, който е учил за Царството небесно, за да се изгради новото върху основата на старото, което е добре разбрано и познато на всички.
Проф. А. П. Лопухин
Думата “затова” (διὰ τοῦτο) се приема от някои като отнасяща се до предишното учение в притчите като цяло: “понеже ви казах как трябва да се разбират притчите, трябва да знаете, че всеки книжник” и т.н. Други свързват διὰ τοῦτο с предходния въпрос на Спасителя: “затова Аз попитах, че всеки книжник” и т.н. Според Августин διὰ τοῦτο се отнася само до притчата за съкровището (стих 44). Но най-естествено е, както правят повечето тълкуватели, διὰ τοῦτο да се отнесе към непосредствено предшестващия отговор на учениците. Смисълът на цялата тази беседа може да се разбере от следната перифраза: “понеже казвате, че сте разбрали всичко това, затова ще ви съобщя, че не само Аз, но и всеки човек, който е усвоил истините на Небесното Царство, може да се уподоби на своя учител, т.е. на Мен, и да използва и старото, и новото, за да обясни новите истини”. Тази мисъл е обяснена с образа, в който духовният стопанин, т.е. духовният учител, е сравнен с обикновен стопанин, който при нужда взема и стари, и нови неща от склада си и ги използва според необходимостта.
В Христовите притчи можем да различим новото от старото. Старото са познатите образи, които Той използва: сеяч, семе, плевели, съкровище, бисери и т.н. Новото принадлежи на Него и засега е разбираемо само за учениците Му – това са новите нравствени истини, обяснени в притчите. Затова тук Той просто посочва нов метод на Своето учение, който трябва да бъде усвоен от всеки книжник, който е учил за Царството небесно, за да се изгради новото върху основата на старото, което е добре разбрано и познато на всички.