Тълкуването на привидно простите думи “нивата е светът” е дало повод за най-ожесточените спорове, които не са възниквали за никой друг текст, с изключение на този, в който се говори за тайнството Причастие. Този израз е бил многократно цитиран в древността в донатистките спорове. Донатистите настоявали, че тук Спасителят има предвид под нива не Църквата, а света, и казвали, че нечестивите хора могат да бъдат търпени в света, но не и в Църквата. Августин настоявал на обратното, като казвал, че...
Тълкуването на привидно простите думи “нивата е светът” е дало повод за най-ожесточените спорове, които не са възниквали за никой друг текст, с изключение на този, в който се говори за тайнството Причастие. Този израз е бил многократно цитиран в древността в донатистките спорове. Донатистите настоявали, че тук Спасителят има предвид под нива не Църквата, а света, и казвали, че нечестивите хора могат да бъдат търпени в света, но не и в Църквата. Августин настоявал на обратното, като казвал, че Господ не смята сегашното състояние на Църквата за напълно чуждо на злото. Това, че Христос нарича нивата свят (нивата е подлогът, а светът – сказуемото), едва ли може да бъде подложено на съмнение, но по-нататък Той говори за Църквата, в която има и добро семе, и плевели. Той няма нито една дума за това, че плевелите трябва да бъдат изкоренени и унищожени от хора, които считат себе си за свети. Думите „оставете да расте и едното, и другото до жетва“ (в стих 30) показват, че плевелите ще съществуват до края на света и до основаването на новото царство, въпреки че са от τοῦ πονηροῦ – от лукавия. Тук и използван мъжки род – τοῦ πονηροῦ.
Проф. А. П. Лопухин
Тълкуването на привидно простите думи “нивата е светът” е дало повод за най-ожесточените спорове, които не са възниквали за никой друг текст, с изключение на този, в който се говори за тайнството Причастие. Този израз е бил многократно цитиран в древността в донатистките спорове. Донатистите настоявали, че тук Спасителят има предвид под нива не Църквата, а света, и казвали, че нечестивите хора могат да бъдат търпени в света, но не и в Църквата. Августин настоявал на обратното, като казвал, че Господ не смята сегашното състояние на Църквата за напълно чуждо на злото. Това, че Христос нарича нивата свят (нивата е подлогът, а светът – сказуемото), едва ли може да бъде подложено на съмнение, но по-нататък Той говори за Църквата, в която има и добро семе, и плевели. Той няма нито една дума за това, че плевелите трябва да бъдат изкоренени и унищожени от хора, които считат себе си за свети. Думите „оставете да расте и едното, и другото до жетва“ (в стих 30) показват, че плевелите ще съществуват до края на света и до основаването на новото царство, въпреки че са от τοῦ πονηροῦ – от лукавия. Тук и използван мъжки род – τοῦ πονηροῦ.