Въпреки привидната си простота стихът създава непреодолими трудности, които произтичат именно от тази простота. Възниква въпросът: Ако обяснението, дадено на учениците, е толкова просто и ясно, защо то не е било дадено и на обикновените хора? Действителните причини за това не знаем. По-вероятно е да предположим, че обяснението има есхатологичен характер, в него се споменава Човешкият син като бъдещ Съдия и всичко това би било неразбираемо за обикновения народ. Обяснения за народа на каквито и да било притчи не се...
Въпреки привидната си простота стихът създава непреодолими трудности, които произтичат именно от тази простота. Възниква въпросът: Ако обяснението, дадено на учениците, е толкова просто и ясно, защо то не е било дадено и на обикновените хора? Действителните причини за това не знаем. По-вероятно е да предположим, че обяснението има есхатологичен характер, в него се споменава Човешкият син като бъдещ Съдия и всичко това би било неразбираемо за обикновения народ. Обяснения за народа на каквито и да било притчи не се срещат в Евангелията. Както и в други случаи, има много алегорични тълкувания, принадлежащи предимно на древните тълкуватели. Под хората, които спят (ст. 25), те са разбирали църковните учители и са казвали, че този, който е поставен начело на Църквата, не бива да спи, за да не би поради неговата небрежност врагът на човека да посее плевели, т.е. еретични учения. Или пък са смятали, че става дума за ереси, които ще продължат до края на времето. Но подобни тълкувания, разбира се, не се отнасят за стих 37. Под доброто семе ясно се разбират проповедта и учението, които принадлежат на Човешкия син.
Проф. А. П. Лопухин
Въпреки привидната си простота стихът създава непреодолими трудности, които произтичат именно от тази простота. Възниква въпросът: Ако обяснението, дадено на учениците, е толкова просто и ясно, защо то не е било дадено и на обикновените хора? Действителните причини за това не знаем. По-вероятно е да предположим, че обяснението има есхатологичен характер, в него се споменава Човешкият син като бъдещ Съдия и всичко това би било неразбираемо за обикновения народ. Обяснения за народа на каквито и да било притчи не се срещат в Евангелията. Както и в други случаи, има много алегорични тълкувания, принадлежащи предимно на древните тълкуватели. Под хората, които спят (ст. 25), те са разбирали църковните учители и са казвали, че този, който е поставен начело на Църквата, не бива да спи, за да не би поради неговата небрежност врагът на човека да посее плевели, т.е. еретични учения. Или пък са смятали, че става дума за ереси, които ще продължат до края на времето. Но подобни тълкувания, разбира се, не се отнасят за стих 37. Под доброто семе ясно се разбират проповедта и учението, които принадлежат на Човешкия син.