Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро; а лошият човек от лошото съкровище изнася лошо.
Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро; а лошият човек от лошото съкровище изнася лошо.
Защото сърцето на всеки е съкровищница. Ако в него има добро, човек е добър и говори добри неща; но ако сърцето е пълно със зло, човек е зъл и говори зли неща.
Защото както е гнило вашето (фарисейско) учение, така е гнил и животът ви, тъй като говорите от изобилието на сърцето си. Как тогава ще поправяте другите и ще наказвате прегрешенията на другите, когато самите вие грешите повече?
Т.е. когато в сърцето има много добро, излизат наяве добри неща, а когато има много зло, излизат наяве лоши неща.
От Лука свето Евангелие – глава 6 – стих 45
Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро, а лошият човек от лошото съкровище на сърцето си изнася лошо; защото от препълнено сърце говорят устата му.
Преп. Беда Достопочтени (ок. 672 – 735)
Иисус придава сила на своето обяснение, като ясно показва, че добрите думи без допълнително потвърждение с дела не са никакво предимство. Той пита: Защо Ме наричате Господи, Господи, а не правите това, което казвам? (Лука 6:46). Призоваването на Господ е дар на доброто съкровище, плод на добро дърво. Всеки, който призове Господнето име, ще бъде спасен (Иоил 2:32). Ако всеки, който призовава името Господне, се съпротивлява на Господните заповеди, като живее неправедно, ясно е, че доброто, изречено от езика му, не е произлязло от доброто съкровище на сърцето му. Не коренът на смокинята, а тръните раждат плода на такава изповед – съзнание, ужасно с пороците, което не е изпълнено със сладостта на Господнята любов.
Слова върху Евангелието