и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят.
и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят.
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
(срв. Марк.3:29-30; Лук.12:10).
Ако приемем такова тълкуване на предишния стих, става ясно защо “дума”, изречена “срещу Човешкия Син”, може да бъде простена, но дума “срещу Светия Дух” няма да бъде простена нито в този, нито в бъдещия век (ἐν τῷ νῦν αἰῶνι οὔτε ἐν τῷ μέλλοντι – в синодалния превод на бълг. език стои „ни на този, ни на онзи свят“, бел. ред.). В очите на фарисеите Човешкият син не е нито Бог (срв. Марк. 2:7; Лук. 5:21), нито Син Божий. Не само фарисеите, но дори и Христовите ученици само постепенно и трудно разбират тази мисъл. То се дължи на незнание и затова може да бъде простено. Но “дума” срещу Светия Дух или Бога е не само грешка, произтичаща от невежество, и затова не може да бъде простена. Някои от разсъжденията на различни екзегети върху това изречение са доста интересни, макар понякога да нямат много общо със същността на проблема.
Така Августин смята, въз основа на този стих, че опрощаването на греховете е възможно не само в този век, но и в бъдещето, защото не би било възможно да се каже за който и да е човек, че няма да бъде опростен нито в този век, нито в бъдещето, ако в бъдещето изобщо няма опрощение. Ориген говори за всеобщо опрощение, което ще настъпи в края на “великия век”, за който говори Платон, и дори твърди, че Юда и самият Луцифер, както и осъдените заедно с него демони, някога ще бъдат спасени. Католическите богослови извеждат учението си за чистилището от въпросния стих. Според някои от тях би било напразно и безсмислено да се каже: “няма да му бъде простено нито в този, нито в бъдещия век”, ако в бъдещето не се опрощава никакъв грях. “Това е все едно някой напразно и безсмислено да каже: “Няма да се оженя нито в този век, нито в бъдещия, когато в бъдеще изобщо няма да е възможно да се оженя.” Като оставим настрана всички тези тълкувания, ще кажем само, че изразът “нито в този век, нито в бъдещия” е най-трудният за обяснение в тази Христова реч. Морисън разглежда този израз като просто продължение на думата “никога”. С това последно тълкуване можем да се съгласим. Спасителят очевидно не говори тук за това дали ще има или няма да има опрощение на греховете в задгробния живот. Той посочва само греха на хулата срещу Светия Дух и заявява, че този грях никога няма да бъде простен. Изразът αἰὼν μέλλων се среща тук в Матей само веднъж (срв. Еф. 1:21; 1 Тим. 4:8; Евр. 2:5, 6:5 и др.).