От Матея свето Евангелие – глава 12 – стих 22

В Лука 11:14 има буквален превод: „Изгони един бяс, който беше ням; и когато бесът излезе, немият проговори“. Така че тук има разлика в свидетелствата: според Матей обладаният от бяс човек е бил сляп и ням, а според Лука е бил само ням. Това е накарало някои тълкуватели да мислят, че Матей и Лука разказват за две различни изцеления. Но това мнение е опровергано от Августин, който казва, че ако Лука премълчава нещо, то от това не следва, че говори за друго, а редът на събитията при него е същият като при Матей.

Това, че болният е бил ням и сляп, при Матей се вижда от следващите думи, а именно, че след изцелението той е започнал да говори и да вижда. За да покажат, че изцеленият е бил глухоням, някои кодекси добавят “чувам” (ἀκούειν). Мнението, че това събитие е идентично с разказаното в Матей 9:32 и че Матей, желаейки да разкаже повече за него, добавя тук слепота, е несъстоятелно. Марк (Марк.3:20-22) не говори за изцелението на обладания от бяс човек, но добавя тук по-нататъшни слова на Спасителя. Според Теофилакт бесът е заключил у бесноватия пътя към вярата – очите, слуха и езика.